Водачество

от Д-р Янко Янев

Никой да не мисли, че водачеството е някаква предписана функция или чиновническа служба и че то почива на случайни полити­чески мнения. Водачеството е преди всичко лична сила и лично решение. То предполага съдбовен замах.

Първородно свързано с племенните пори­ви, е кръвта и възторга на прадедите, то не може да се постигне чрез образование. То не е проява на „интелигентност", на-полити­ческо доктринерство, и не се нуждае да бъде обосновано в системи и да бъде проповядвано в висши училища. В себе си водачеството носи великата простота на народния дух.

Досегашните прояви на водачеството, тъй както ги създаде един криворазбран демо­кратически режим, почиват на технически пресмятания и своеволия.   Те отговарят на времена  на   израждане   и   умора;  за  това водачите   на  този   режим   се   явяват   в най-добрия   случай  като   оперетни   фигури и безхарактерни фразьори, които помрачиха душата   на   толкова   нови   поколения   в Европа и проиграха копнежите им. Който е имал нещастието да търси своя път в живота под сянката на такова водачество и да се уповава на неговата  съвест,    особено    в, някои малки  държави, не може  да не изпитва отвращение пред мигащите   очи    на   неговите иначе любвеобилни и смирени представители.

Епохата, в която живеем, и   хилядолетието, което иде, не стоят  в никаква връзка с душевната бедност на този род политическо водачество, излъчено    от    така   нарече­ната „интелигенция", една овехтяла дума, която в някои страни още продължава   да  служи   за мерило   на  културно  и   национално   приз­вание.    Водачеството,    в   новия   и   творчески смисъл на думата, има друг образ и почива на други, неписани закони. Рожба на една революция, то е сродно с благословения авантюризъм на всички апостоли; непреклон­но сред бурята на нищите, вдъхновено от вяра, то е обвеяно от дъха на нещо далечно, нещо надземно, тъй както са го въплътявали, например, българските ханове.

Интелигенция и водачество са две противо­положности, особено когато първата предста­влява смесица от чужди влияния И е скована от Понятия, които нямат нищо общо с духа на народа, към който тя принадлежи. Обра­зованието, тъй  както го разбера ж налага интелектуализмът, е враждебно на водаческия порив и на идеята за новата личност въобще, от която народите на Европа имат днес нужда Нищо по-смешно и хилаво от старо­модния интелигентен тип, който цял живот остава необгорен от пламъка на една съдба. Над образованието стои животът, над знанието стои вярата.

Водачите на българските революции през всички периоди на народностен подем са били винаги смели и вдъхновени мъже. Във война и в мир те са били озарени от свет­лината на един блян, завещан от пър­вите вестители на българската държавна идея и власт на земята: да създадат едно царство, което да прилича повече на един орден от съзаклятници, откол­кото на- една много лика „Дър­жава". Българското боилство беше носител на този мит, който бавно изгасна под сянката на Византия, както изга­снаха толкова други героични символи на балканския човек, когато душата му започна да ламти по чуждородни неща и когато, уморен, той изпусна сам меча от ръката си. В този мит на племенното и трагично во­дачество се крие най-здравата сила и най-светата помисъл на нова България.

За неговото възкресение са нужни безстрашие и гордост.

Срещу Освободителите на духа, хората, раби на навици, се отнасят с най-непримирима ненавист и злоба.   
Пенчо Славейков