Врагът без маска

 

От: Моис Мошев

E-mail: mnm020@stud.aubg.bg

 

Ne bi trqbvalo da ima znachenie dali shte pisha na latinica ili kirilica, tyi kato nie, BOLG-ARIITE sme blizki rodstvenici s rimlqnite, keltite, kimeriicite, I vsichki ariiski narodi. Ще използвам кирилица просто за улеснение на комуникацията.

Щеше да бъде смешно, ако не беше тъжно. При първия прочит на статията от февруари 2003г на стр. 34, не можех да повярвам какво точно съм прочел.

Преди около една-две години започнах да се интересувам живо от идеологиите по света – съществуващи и несъществуващи. Прочетох и части от “Моята борба” на Адолф Хитлер. Преди седмица открих нещо невероятно сходно – “историческата” статия на Иван Митев, странно класифицирана от редакторите като “хипотеза”. Има БОЛГ-АРИЙСКИ думи, определящи най-точно тази статия – безочлива, нагла, смешна, тъжна. Има и латински – като абсурдна например. Най-малкото абсурден е фактът, че статията е публикувана в научно списание, и то с етикет “хипотеза”. Може ли една “научна” статия да е толкова крайно субективна, с една очевидна цел – нацистка пропаганда?

“Ние, Болг-Ариите” няма нито шанс, нито пък цели да подсили националния дух и идентичност. Тя може най-вече да послужи за оправдание на група неонацисти, които не са уверени доколко това, което правят е правилно – как може те да са скинари, при положение че Хитлер е смятал славяните за представители на низшите раси – Untermenschen? Ето лесното решение – обявяваме, че славяните не съществуват, и че българите са чисти арийци.

Няма смисъл от повече критика към самата статия, защото не смятам че има голяма вероятност писмото ми да стигне до автора на “Ние, Болг-Ариите”.

Учудва ме това как може подобно творение да попадне в това списание (което разбира се е по-добре, отколкото да го открия на страниците на някой от най-разпространените всекидневници)? Преди известно време бях редовен читател на “ВНТ”, напоследък го купувах по-рядко, очевидно вече изобщо няма да го погледна – знам че това не ви вълнува, но се надявам да не съм единственият. Разбирам, че вие не носите отговорност за “достоверността на материалите”, но въпросът е морален. След като вашият морал не отхвърля публикуването на такива “материали”, приемам че се съгласявате с тях, следователно – за мен и вие сте нацисти. Не поддържам цензурата. И с двете ръце съм “за” свободата на словото, подкрепям публикуването на “Моята Борба” (макар че вярванията ми дълбоко се различават) защото аз самият винаги съм искал да я прочета, да не говорим че днес тя наистина представлява исторически документ. Но съвременен клонинг, “маскиран” (ако може така да се каже, защото не е; толкова е директно посланието) като историческа “хипотеза” не е нужен на никого. Наистина, има разединение на народа (чий народ? - бел. на ред.), и то от ужасно дълго време, но това не е начинът за премахването на проблема – национализмът би допринесъл само за влошаването му. Ксенофобията и шовинизмът са истински тумор за човешките общества, жалко е че вие ги подкрепяте, това ви дискредитира и като журналисти, и като учени (в зависимост от вашите претенции).

Не излизайте с оправдания, като например че това наистина е наука, че “не сте забелязали” (не е нужна особена проницателност), или че свободата на словото, като един от водещите ви принципи, не ви позволява да изключвате материали от изданието. Само думата “арийци” се споменава поне седем пъти, и то с очевидно мнение, да не говорим за абсурдните сравнения с келтите, кимерите и прочие, или изключително странния, патетичен начин, по който се споменава Бялата Раса. Ако това са “достоверните български родолюбци”, аз съм техният враг, което в техните очи ме прави предател, но моят принос за народа (чий народ? - бел.на ред.) е несравнимо по-голям от техния.

Ако аз напиша анализ на комплексите на Иван Митев, вие бихте ли го публикували като “психология”?

Ако все пак се свържете с господин Митев, можете да му предадете да си завре бялата арийска глава в белия арийски гъз, където и е мястото.(фройдистки стил,  характерен за еврейските развратители - бел. на ред.)

 

Коментар:

 

Авторът на този злобарски “отзив” не крие еврейското си име, но така и не става ясно от името на кой народ се изказва – на българския или на еврейския ? Макар и под прикритието на “български” патриотизъм, тук ясно прозира талмудистката доктрина на ционизма – съгласно която евреите са “богоизбран народ”, а всички останали народи, включително и българите – гои (рая, добитък). Те могат да имат расово съзнание и свободно да спекулират с понятието семити, а  когато някой българин изтъква арийския си произход, е неонацист ! Във всички случаи тези истерични реакции показват колко е значима борбата за изясняване на нашата самоличност като народ и раса – не само като българи, но преди всичко като арийци.

Как може този евреин да се бърка в нашите вътрешнобългарски работи? Какви са “заслугите” му към българите, които той си приписва?

Ние много добре знаем какви са ги вършили евреите в България през ХIV-ХV в. та и днес ! Лицето Моис Мошев особено се дразни от културния език на автора на “Ние, Болг-Ариите”.Иван Митев и редакционната колегия на списанието недвусмислено са обявени за врагове съгласно старозаветните традиции на “свободното слово”. От текста на писмото е видна самонадеяността, нахалитета и безскрупулността на бастарда - изследван и задълбочено проучен в расологията – както и от Кирил Христов, “От нация към раса”,1929. Обидите, фройдистките изблици, ругатните и произволните квалификации са обичайни неща в еврейската лексика. Ние проявяваме разбиране към еврейската омраза, защото изследването “Ние, Болг-Ариите” постига целта си. Нашите сънародници трябва да разберат, че световното фарисейско правителство води необявена война срещу българите и че историята не е обективна наука, а идеология.

 Въпросът за произхода, расовата идентичност и родословието на българите е от особено значение за историческото ни  осъществяване като народ и раса. И това, че някакъв еврейски елемент има наглостта да дава акъл, само показва колко прави са били нашите предшественици – като почнем от Раковски и Цани Гинчев, минем през д-р Ганчо Ценов, Найден Шейтанов, д-р Янко Янев, та стигнем в днешно време до народоизследователи като Иван Митев, Петър Добрев и д-р Светлозар Попов.