|
Произход на ХунитеЯвор Тодоров критически бележки по проблема Въпросът за хуните е бил и остава един от
най-дискутираните в българската историческа наука. Още в края на деветнадесети
век се подема тезата , че българите са хунско племе. По-късно – през 20-те
години на двадесети век тази теза се подема от българските историци проф. Васил
Златарски и Димитър Съсълов.
Последният, от които създава дружество Българска орда. Те изграждат своята теза
въз основа на публикуваните китайски извори , в които се говори за
взаимоотношенията на китайския народ с племената хунори, наричани от китайците
Хун-ну. След 9 септември 1944г. се наложи тезата , че както българите , така и
хуните са от тюркски произход. Това трая до началото на 90-те години на 20в.,
когато проф. Петър Добрев разкри индоиранският произход на древните българи. В
същото време за хуните се продължи да се говори като за тюркски народ. През
90-те години на 20 в. се появиха две твърде оспорвани книги, а именно “
Сказание за дъщерята на Кана” и “ Историята на Джафар” ( “Шан кызы дастани” , “Джагфар тарыхы”) . В тези произведения се говори
за историята на народа хон и за създаването на Волжка България. Първото произведение бе старателно проучено от проф.
П. Добрев в своята книга “ Сказание за Атиловите хуни”. В нея той разглежда
боговете и езика на хуните . Според неговия анализ голяма част от хунските
богове в езиков аспект, а и в митологичен принадлежат към индоиранския
етно-лингвистичен кръг. Това навежда на мисълта за нетюркския, както и за
някакъв друг произход на хуните. За да се разбере какъв е произходът на хуните е
нужно да се изследват някои от най-устойчивите характеристики на един народ, а
именно обичаите, езика, и управленската система. Особено внимание трябва да се
обърне на географията споменавана в “ Сказание за дъщерята на Кана”. В сказанието първоначалната родина на хуните е
край реката Дулосу. Тази река протича от юг на север и се влива в Северния
океан или т. нар. Чулманско море. Проф. П. Добрев вижда в тази река река
Селенга, която се влива в ез.Байкал. Но в сказанието река Дулосу продължава
своето течение до своя край в Северното море. Поради тази причина връзката
Селенга – Дулосу не е състоятелна . По-възможно е река Дулосу да се отъждестви
с река Иртиш, която също е пълноводна и тече на север. Друга важна подробност
е, че когато Лаиш се връща от север той попада в планината Хон. От името на
тази планина хуните вземат своето име. В превода на името на планината П.Добрев
извежда и като северен склон на планина. Река Иртиш извира от северните
склонове на планината Тян Шан , с която би могло да се отъждестви планината
Хон. Край река Иртиш се ражда основателят на народа на хоните Иджик. По-късно
заедно със своя брат Лаиш се преместват от Седморечието ( Източен Казахстан )
да живеят в планината Хон откъдето получават името си хони или хуни.
Местоположението на прародината на
хуните в района на Тян Шан може да ни даде известна информация за етническия
състав на хуните. Този район от дълбока древност е обиталище на народи от
индоевропейски тип. За това се съди както от погребенията, така и от
разпространеният дори и в Западна Монголия зверинен стил, характерен за скитите. За индоевропейския произход на
хуните или по-точно казано за родството им с индоевропейците свидетелстват два
извора: единият идва от Сказанието , а другият от унгарската хроника на Кезан.
Според Сказанието Иджик се жени за дъщерята на бога Баръс Самар след като я
побеждава в брачен двубой. Тук е нужно да се вмъкне , че за такъв двубой се
говори и в българските народни песни за Крали Марко. В някои от тях той се бори
с божествено създание самодива наречена
Арватка девойка. За брачните двубои подробно изследване е нахправил акад. Иван Венедиков
в своята книга “Златният стожер”. Името на бащата на Самар се извежда от проф.
П. Добрев от индоиранските езици и означава справедливост. Според другия
източник – Историята на Кезан – хуните
и унгарците произлизат от великана Менрот, заселил се в Евилатските
земи, т.е. Персия. Както е известно Персия се обитава от индоевропейско
население, а според хрониката под Персия може да се разбира цяла Средна Азия. Тази хроника споменава Хунор и Модяр (
основателите на хунския и маджарския народ ) като двама братя. Това напомня
отново за сказанието , където основателите на двата народа са също братя, а
именно Лаиш ( основател на унгарския народ ) и Иджик ( основател на хунския
народ ) . Както в хрониката , така и в Сказанието бащата на двамата братя има
божествен корен. Възможно е произходът на унгарците да е смесен – от
индоевропейски и угорски племена , живеещи в Седморечието. Друг критерий за определяне на принадлежността на
някое племе към дадена етническа общност е управленческата система. Китайските
хроники споменават няколко титли , употребявани в хунската империя – шан-ю,
джучи, хуту и други. Петър Добрев превежда владетелската титла шан-ю като
господар владетел. Тук трябва да се направи забележка , че трябва да се внимава
с предаването на думи и имена от индоевропейски или угорски произход ,
достигнали до нас или предадени на китайски. Съществува опасност от неправилно
предаване и забуждение, породено от спецификата на китайския език. В
европейските анали не се споменава нищо за хунски титли, но в Асеманиевото
евангелие се споменават няколко аварски титли – канизауци, кабуан, боколабра.
Както е известно аварите са племе сродно с хуните. За това говорят както
европейските хронисти , така и Сказанието. Преводът на тези титли може да стане
на индоевропейска почва или от езици, имали съприкосновение с индоевропейски
езици. Това показва за родството на хуните с индоиранските народи. Интересен
момент е да се спомене за наличието на съвладетелство при хуните. За такова
нещо споменава Касиодор , който говори за Атила и брат му Бледа. Според този хронист
Атила е съвладетел на Бледа. Такъв обичай се среща главно при българите . Що се
отнася до титлата шан-ю, то тя може би се е носела от вожда на едно племе. По
същият начин може да се предположи и за титлата хакан или хаган. Тя може да е
производна на кавхан или угорски начин на представяне на тази титла. Титлата
хуту , носена от престолонаследника има явен угорски произход и означава “син”.
За такъв произход може да се предположи и за останалите титли при хуните. Това
е знак за силното присъствие на угорски елемент при хуните. Тук възниква въпроса “защо българите се смесват с
името на хуните?“ и “българите хуни ли са?”. Отговор на тези въпроси може да се
даде. Българите се смесват с хуните , защото имат сходни вярвания, сходни
тактики във войната, сходен език, сходен начин на управление, които за
византийските хронисти били еднакви поради идването на всички от Азия и всички
са наричани с една дума варварил. Но докато при българите преобладава
индоиранския или по-правилно казано арийския език и култура, както и уседналия
начин на живот при повечето български племена, то при хуните преобладава
угорския език и култура, както и номадския начин на живот. Хуните винаги са
били съседи на българите , както в Азия, така и в Европа. На втория въпрос може
да се отговори отрицателно , защото българите не са хуни. Павел Орозий споменава в своята хроника , че
хуните преди да влязат в Европа са живеели зад недостъпни планини. Това
сведение подсказва , че тези недостъпни планини може да се отъждествят
единствено с Тян Шан. За връзката на българи , хуни , авари , хазари и
други народи говори писмото на хазарския каган Йосиф изпратено до персийския
владетел Хозрой. Според него всички гореспоменати племена произлизат от сина на
Яфет Тогарма. Името на този Яфетов син напомня за племето на тохарите, чийто
език е един от най-древните индоевропейски езици и съставлява отделен клон от
индоевропейското езиково семейство, имащо допирни точки единствено с езика на
траките и балтийските народи – литовци, пруси и латвийци. Хуните се сблъскват с
това племе и впоследствие напускат
Азия. Тези хуни , които остават в Азия по-късно създават Кушанската и
Хефталитската държава, унищожена от тюрките и персите. За произхода на хуните може да се съди и по начина
на погребение. Те, както и много средноазиатски скитски народи погребвали
своите роднини чрез трупополагане, а не чрез трупоизгаряне, както е при
тюрките. Главната посока на трупополагането било север-юг. По подобен начин са
погребвали и древните българи, макар и посоката север-юг не винаги да е била
спазвана, както може да се съди по погребенията в централна Азия от времето на
Хунската империя.При тези разкопки са открити предмети както от китайски
произход – времето на династия Хан, така и предмети с типичен скитски и
сарматски произход. тези предмети се окачествяват като предмети от късноскитски
период. При последните разкопки в района на Вътрешна Монголия, Бурятия и
Прибайкалието, които са от времето на Хунската империя , показват, че народът,
чийто носител е тази култура не е само номадски. Открито е развито земеделие и
зараждащо се градостроителство.За съществуване на град на хуните в европейското
им пребиваване говори Асемани. той казва , че градът на хуните се е казвал
Ветвар. Последната частица от името той превежда като град, дума намираща се в
унгарския език със същото значение. Това е показателно за връзката на хуните с
маджарите, превеждаща се в Хрониката на Кезан. Не бива да се забравя, че хуните в Европа са имали селище , служещо за столица , наречено Ринга. То се е намирало в днешна Панония. От казаното дотук може да се направи извода, че
хуните не са едно диво номадско племе, говорещо тюркски или монголски език.
Един народ , създаващ империи не е бездуховен и безкултурен. Хуните са народ,
носещ културата на номадските скитски народи и принадлежщ към тях, но със свой
облик. 21.02.2002 Използвана литература
За контакти и мнения: |
