Мой драги Харалд!

Ние седим обкръжени в бомбоубежището на Фюрера в Имперската канцелария, и се борим за нашия живот и нашата чест. Какъв ще бъде изходът на тази борба, знае само Бог. Но аз съм уверен, че живи или мъртви, ние ще излезем от нея с чест и слава. Аз почти не вярвам, че ние отново някога ще се видим. Така че, това вероятно е последното писмо, което ти получаваш от мене. Аз се надявам, че ти в случай, че преживееш тази война ще бъдеш достоен за своята майка и мен. За да можем да въздействаме на бъдещето на нашия народ, въобще не е необходимо ние да оставаме живи. При известни условия ти ще бъдеш единствения, който ще продължи традицията на нашето семейство. Прави това винаги така, че ние да не бихме се срамували. Германия ще преживее тази война, но само в случай, че пред нашия народ има примери, на които той може да се уповава. Такъв пример искаме да дадем ние. Ти можеш да се гордееш, че имаш такава майка. Вчера вечерта Фюрерът й подари златната партийна значка, която той много години носи на своя кител, и тя е заслужила това. Пред теб в бъдеще стои само една задача - покажи себе си достоен за тази тежка жертва, която ние се готвим, изпълнени с решимост да принесем. Аз зная че ти ще направиш това. Не допускай да те излъже шумът, който ще се вдигне по целия свят. Лъжата в един прекрасен ден ще рухне, и над нея отново ще възтържествува истината. Това ще бъде час, когато ние отново ще стоим над всички, чисти и неопетнени, такива каквито винаги са били нашата вяра и нашите стремления.

Прощавай, мой скъпи Харалд! Ще се видим ли някога отново -Бог знае. Ако не се видим, то се гордей винаги, че принадлежиш към семейство, което и в нещастие до последния момент е останало вярно на Фюрера и неговото чисто и свято дело.

Всичко хубаво, изпращам ти най-сърдечни привети!

Берлин

Твоят баща

28 април 1945 г.

Забележка: Това е последното писмо на д-р Йозефъ Гьобелсъ до неговия синъ отъ първата му съпруга.