New Page 1
Carl von Clausewitz
01.06.1780 – 16.11.1831
Един пример за подражание от германската история
Отказвам се:
- от лекомислената надежда за спасение от ръката на случайността
- от тъпото очакване на бъдещето, което не иска да разпознае един неясен
смисъл
- от детинската надежда да се смили гнева на тирана чрез доброволно
обезоръжаване, посредством долно верноподаничество и ласкателство да спечеля
неговото доверие
- от погрешното примирение на едно подтиснато духовно състояние
- от неразумното недоверие в силите дадени ни от Бога
- от греховната забрава на всички задължения за общото добро
- от безсрамното пожертвуване честта на държавата и народа, цялото лично и
човешко достойнство!
Вярвам и изповядвам:
- че за един народ няма нищо по-ценно от достойнството и свободата на
неговото съществувание;
- че той е длъжен да ги защитава до последна капка кръв;
- че за него не съществува друго по-възвишено задължение и по-висш закон, на
който той да се подчинява и изпълнява;
- че петното на позора от страхливо подлагане под чужда власт, никога не
може да бъде изтрито;
- че тази капка отрова в кръвта на един народ преминава в потомството,
парализира и подкопава силата на бъдните поколения;
- че достойнството може да се загуби само веднъж;
- че един народ е най-често непобедим в неговата благородна борба за
свобода;
- че дори загубата на свободата, след една достойна и кървава битка, е
гаранция за възраждането на този народ и зародиш на живота, който един ден
отново ще избуи!
Обявявам и подчертавам пред света и бъдните поколения:
- че намирам за погрешна разумността, която иска да се измъкне от
опасността, и намирам за най-поквареното, това което ужаса и страха могат да
влеят
- че аз най-дивото отчаяние за по-мъдро бих счел, ако на нас бъде непременно
бъде отказано, с мъжка смелост, което значи, със спокойно но твърдо решение и
ясно съзнание да срещна опасността
- че няма да забравя предупредителните събития от старо и ново време и
мъдрите поуки на цели столетия, благородните примери на прочути народи в
главозамайването от страха на днешно време и световната история да отдам за
страницата на един лъжовен вестник
- че се чувствувам чист от всяко самолюбие
- че мога да изповядам всяка мисъл и всяко чувство в мен пред моите
съграждани
- че бих бил твърде щастлив, един ден в героична битка за свободата и
достойнството на Отечеството да намеря своята славна кончина!
Веруюто на генерал Фон Клаузевиц
01.06.1780 – 16.11.1831
Вярвам и изповядвам:
Че за един народ няма нищо по-ценно
от достойнството
и свободата на неговото
съществувание;
че той е длъжен да ги защитава до
последна капка кръв;
и за него не съществува друго
по-възвишено задължение и по-висш закон‚ на който да се подчинява и изпълнява;
че петното на позора от страхливо
подлагане под чужда власт‚ никога не може да бъде изтрито;
че тази капка отрова в кръвта на един
народ
преминава в потомството‚ парализира
и подкопава силата в бъдните
поколения;
че достойнството може да се загуби
само веднъж;
че честта на Царя и правителството е
идентична с тази на народа и единствената светиня – залог за неговото добро;
че един народ е най-често непобедим в
неговата
благородна борба за свобода;
че дори загубата на свободата‚
след една достойна и кървава битка‚
е гаранция за възраждането на този
народ и зародиш на живота‚
който един ден отново ще избуи.