|
Банковата афера – люпилня на олигархията
Тайният съюз между политиката и парите отгледа мафии, които консумират БългарияГригор Лилов Между 15 и 18 милиарда долара бяха задигнати от България за последното десетилетие. Те “захраниха” мафиотските “наказателни отряди”, както личи от личната кореспонденция на покойния Луканов с примиера, и напълниха списъците на мъртвите финансисти. Обаче огромните суми не паднаха от небето. Те са ограбени от държавата ни и спестяванията на гражданите благодарение на добра предварителна работа и организация. Как стана това?СОЦИАЛИЗМЪТ ЗАСИЛИ КРАЖБАТА... С две решения на Политбюро на ЦК на БКП и Министерския съвет започва банковата “реформа” в страната. Преди тях финансовият капитал у нас се води по закона като “общонародна собственост”. Първата крачка към
голямото разграбване се прави още през 1987 г. Тогава се създават
специализирани отраслови банки. За тяхна нормативна основа служи новият
Правилник на банките. Той прокламира “социалистическата акционерна собственост”.
Абсурдна правна форма , каквато няма никъде по света, е удобната дреха, в която
се облича, хем разделянето на държавата от банките, хем и възможността за
частно участие в тях. Например в “Минералбанк” дялове и акции са разпродадени
почти веднага след това. Замисълът е прост –
висшата комунистическа номенклатура да започне да пребарва парите на България,
спестяванията на гражданите й и отпусканите от чужбина заеми. Естествено до
този грабеж ще бъдат допуснати само тя и нейните подставени лица. Постановлението
от 19 май и Протокол 19 от 28 август 1989 г. на Министерския съвет. Така е одобрена “Концепция за
приватизация на държавните банки със 100 процента държавно участие”. Наближават
големи събития – предизвиканите изкуствено “революции” от върха на БСП и време
за губене няма. Затова този път използуваната терминология е откровена почти до
бруталност. Другата “революционна”
новост в него е идеята за разпродаване на банките на “трудещите се”, които ще
влязат в тях без право на глас. Блестящият маньовър по-късно бе приложен от
почти всички частни банки. Например, при капитал от 1 млрд. лева, набран от
хората, само 1 до 5% - но с глас, стигаше за пълен контрол над финансовата
институция. Дни преди историческия
10 ноември 1989 г. се пръква поредното решение – на 25 октомври 1989. То дава право на новоучредените банки да
продават до 80 на сто от капитала си.
След като основите на “пазарната “ икономика за своите хора бяха положени,
дойде и рухването на вече безполезния социализъм. ...И САМИЯТ ТОЙ Я ОСЪЩЕСТВИ Чрез скроения в двата документа тертип, бившите клонове на БНБ в София и навсякъде по страната трябваше да се преобразуват в самостоятелни банки. От тази крачка започва големият грабеж. Много от новоизлюпените банки раздават на поразия кредити на определените от партията лица. От онази година – 1987,
до март 1991 г. са купени акции от различни лица – фирми, граждани и
кооперативи, за 243 млн. тогавашни левове. Български и небългарски резиденти
прибират още 118 млн. лева капитал. Общата сума представлява една четвърт от
размера на банковия капитал у нас – без БНБ, ДСК и Булбанк. За шест години
демокрация нито един ред и нито една цифра досега не бяха оповестени публично.
Защото “светая светих” на заграбването на разпределителните центрове на парите
не беше нищо друго, освен преобразуването на политическата диктаторска власт в
много по-здравата и сигурна икономическа власт на богатството. СТАРТЪТ НА ГОЛЕМИТЕ ПАРИВ схемата на ограбване на националното богатство останаха неизвестни още няколко кадъра. Средствата от тайната приватизация на банките трябваше да постъпват в БНБ като основен техен акционер. Правилото е записано в чл.2, ал.2, т.2 на цитираното вече постановление от 19 май 1989 г. Засега никой не е научил внесени ли са наистина парите или не. Сумата е около 362 млн. тогавашни лева. По онзи благодатен курс те бяха равни на повече от 100 млн. долара! През 1990 г., в навечерието на монетарната реформа, управляващите се отказаха от провеждането на парична реформа. Тя бе предложена от МВФ. Мотивите за отказа бяха два: тоталитарна мярка и невъзможност да се опази тайната. Като резултат през 1991 г. инфлацията скочи, вместо на 360%, на повече от 700%, изчислени по тогавашната методика. Оказа се, че в страната има неотчетена парична маса (банкноти) за повече от 12 млрд. лева. Странно е как БНБ не е знаела колко левчета е напечатала и пуснала в обращение. Няма отговор на въпроса къде бяха тези пари и кой ги изсипа на пазара срещу покупки на валута от спешно отпусканите заеми. Забравено е и обстоятелството, че раждането на кредитните милионери започна още тогава. Според приетите нормативни документи от началото на 1989 г. до началото на 1991 г., заеми от банките за търговска и стопанска дейност се отпускаха само при гаранция от държавна фирма. Новите предприемачи изтеглиха парите и не платиха. После държавните фирми и банки поеха борчовете им. Накрая всичко беше замазано с опрощаванията на натрупаните дългове с ред министерски постановления от ред правителства. Капакът върху далаверата похлупи приемането на Закона за обслужване на неуредените до 1990 г. кредити. Той оформи дълга като държавен и го покри с облигации – т.нар. ЗУНК. Днес ги плащаме всички ние като данъкоплатци. Източник: |
