Строго секретна справка на германската служба за сигурност за състава на правителството на Иван Багрянов и евентуалната му вътрешна и външна политика

Берлин, 04 август 1944 г.

1. Новото правителство на Иван Багрянов бе избрано от княгиня Евдокия. Всички предхождащи съвещания и сондажи (например в случая с Христо Калфов) бяха само комедия и имаха за цел да не представят Багрянов като предварително определен и като човек на княгинята.
2. Княгиня Евдокия днес свири първа цигулка, но зад кулисите. На всички, които я познават, е известно, че тя страстно мрази германците. Навремето поддържаше интимни връзки със сегашния министър-председател. Тя може да бъде смятана и за “злия дух” на покойния си брат Цар Борис.
3. Евдокия и Багрянов принадлежат към известната тук секта на Петър Дънов. Най-настоятелно препоръчваме внимателното проучване на тази секта, което ще позволи на всички непосветени да разберат много от събитията, които тук се развиват от години насам.
4. В правителството на Багрянов влизат следните лица:

а) Иван Багрянов- министър-председател, привърженик на Дънов;

б) Димитър Савов- министър на финансите, масон и член на кръга “Звено”;

в) Борис Колчев- министър на железниците, пощите и телеграфа, член на кръга “Звено”;

г) Христо Василев- министър на търговията, промишлеността и труда, член на Земеделската партия, фракция “Пладне”;

д) Руси Русев- министър на земеделието и държавните имоти, масон, член на “Пладне”;

е) Александър Станишев- министър на вътрешните работи и народното здраве, масон;

ж) професор Михаил Арнаудов- министър на народната просвета, масон;

з) Славейко Василев- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, масон;

и) Първан Драганов- известен като меркантилен и неблагонадежден човек;

к) генерал-лейтенант Руси Русев- министър на войната, малоценен войник;

л) Александър Сталийски-  министър на правосъдието, фантазьор и повърхностен човек.

При тези обстоятелства става ясно, че повечето от министрите, по-конкретно масоните, ще водят собствена политика, т.е. тази на световното масонство. Независимо от изявленията, които сега се правят за населението и главно за германска консумация, тази тайна политика в никакъв случай няма да се променя.

5. Този избор на правителство превръща Багрянов в по-опасен от всеки друг министър-председател, дори някой с леви убеждения, защото от една страна, той е непочтен в политическо отношение,а от друга, спекулирайки с привързаността на селските стопани и с желанието им да не участват във войната, той неизбежно ще наложи промяна на курса на българската външна политика. Впрочем желанието да не се воюва се популяризираше сред народа и от покойния цар (в тази насока да се има предвид княгиня Евдокия).

 Всичко това се чувствува във въздуха и става все по-осезаемо, без обаче да е възможно да се докаже. Когато обаче се превърне във факт, вече ще е твърде късно. Ще ни връхлети, без да сме в състояние да го спрем с каквото и да е.

6. Като едно, макар и малко доказателство за посоченото в точка 5 може да послужи отношението на правителството на Багрянов към дисциплинарните трудови дружини. Голяма част от комунистите в тях се пускат на свобода под “гаранцията” на отделни министри.
7. Недоверието сред българското офицерство се задълбочава. То не може да разбере защо народът се разлага по такъв планомерен начин. По слабите характери- за съжаление сред действащите офицери често се срещат такива- постепенно започват да се нагаждат към лявонастроените министри от редовете на бившия Земеделски съюз, както и към масоните. Това е опасно, твърде опасно явление!
8. Целта, която сегашното правителство преследва е следната:

а) Да се закрепи вътрешното положение в България, като се създаде надмощие на земеделците и работниците с леви убеждения,т.е. провеждането на чисто класова политика. ;

б) “Укрепеното” по този начин положение ще осигури всички предпоставки и условия, за да бъде разложен здравият български народ и да бъде унищожен без остатък пламтящият у него боен дух;

в) Тогава ще настъпи моментът да се заяви на германците, че правителството би искало да остане вярно на Райха и да изпълни докрай дадените му обещания, но българският народ не искал и не можел повече да одобрява това, тъй като не е подготвен за активна война! За съжаление такава бе и потайната политика на покойния цар. Тя беше и си остава политика и на неговата сестра Евдокия, а нейният изпълнител днес е Багрянов!

г) Възникналата по този начин ситуация само ще облекчи изпълнението на изложеното в точка 5, а именно- промяна на курса на външната политика и откъсване от Райха.

9. Трябва да се подчертае, че е в ход опасно прегрупиране на действащите офицери, които търсят сигурност, като се привързват към “освободителния” кабинет на Иван Багрянов. Приятелите на Германия в редовете на българската войска започват да губят почва под краката си и също насочват своето внимание към лявото правителство на сегашния министър-председател.

Заключение

Отново обръщаме най-сериозно внимание: сегашното правителство на Багрянов носи знамето на германофобството и на световното масонство, като при това е непочтено и се стреми да измами Германия.

 

NAUS, T-175, R.19, Fr. 523415-523418.

Източник: “България- своенравният съюзник на Третия Райх”, Военноиздателски комплекс ”Св.Георги Победоносец”, София, 1992, стр. 285-7.