Набелязване на стратегия за нов европейски мироглед

“Всички успехи са синове на борбата, всички извисености са дъщери на преодоляването.”

Пиер Кребс

Въведение

    Всеки истински офицер знае, че преди каквото и да е военно действие е необходимо да  направи преценка на положението и въз основа на нея да  вземе решение за едно или друго поведение.

     Във висшата политика важат същите принципи и последните 12 години са ясно доказателство за това какво ще стане , ако продължаваме да си вярваме , че нещата ще се оправят от само себе си. Една ясна политическа оценка на положението може да се направи само ако се разсъждава в планетарен мащаб и оттам  се разглеждат континенталната и балканската ситуации.

     Анализът на планетарното политическо състояние може да бъде обобщен с едно изречение:

     Съвременници сме на най-големите преобразувания в световната история,  носещи със себе си решителна смяна на посоката. Всичко това е обусловено от небивалата скорост на световния информационен обмен и невероятните технически постижения в края на ХХ-ти век.

     За сметка на това, обаче, може да се направи и следната прогноза:

     Стопанската система “капитализъм от западен тип” ще се провали подобно на болшевизма. Това засяга, както САЩ, така и западноевропейските държави. Стопанският провал на либералния капитализъм ще бъде последван от колапс на партийната му политическа система  и във възникващия идейно-политически вакуум ще се освободи място за нови политически сили и доктрини.

     В резултат на своята вътрешна слабост Съединените Щати ще изгубят световното си лидерство , но затова пък Китай и ислямският свят биха могли да излязат на преден план. Днес европейските национални имат своите реални шансове от 1945г. насам , да станат отново водещ фактор в Европа. В същото време е налице реалната опасност , надвиснала над всички европейски народи и тази опасност не трябва да бъде изпускана от очи, защото ако до 2010-2020 г. не се постигне радикален политико-демографски поврат в живота на европейските народи , то шансовете  за самостоятелност на Европа ще бъдат пропиляни.

Оценка на положението

     За да схванем своето положение в света , ние българите ,се нуждаем от две числа , които да ни бъдат ориентировъчна база: през 1900г. на земята са живеели 1,6 милиарда души. Днес те са над 6 милиарда . От тях 4,4 милиарда живеят в Азия- 1,4 в Китай и 1 милиард в Индия, с  прираст на населенията им по 20-30 милиона души годишно. Експлозията на населението на черния и жълтия континент промени изцяло световно-политическия баланс само в разстояние на едно столетие. Докато  в началото на ХХ-ти век европейците владееха тези два континента , то днес те са изместени от почти всички  позиции там.

Столетието на европейския упадък

   Като цяло , ХХ-ти век може да бъде обозначен като столетие на европейския упадък. Посредством двете световни войни, Европа бе отслабена дотам, че днес и Третият свят представлява потенциална опасност за нея.

    Биологичният напор на афро-азиатското пространство създава предпоставки за нови центрове на световна сила.

     Ислямският свят обхваща една верига от държави от Пакистан до Северна Африка с население от поне 1,2 милиарда души. На този ислямски свят ще са му нужни десетилетия за да се наложи като водеща световна сила. Засега заплахата за Европа от него не е голяма , но това положение може да се промени за една нощ.

     Затова пък вече,  неоспорвана световна сила е Китай, чието население от 1400 милиона души е от извънредна генетична хомогенност. Китай разполага също така с всички стратегически за своето стопанство суровини. Докато стопанството на Европа от години стагнира, Китай само  през последните десетина години бележи ръст на Брутния обществен продукт средно по 10-15 процента.

      “Световната история е история на биологията”(1) Това твърдение на германския философ Ервин Гуидо Колбенхайер е от решаващо значение за разбирането на днешната световна политика. Демографската експлозия на населението от Далечния и Близкия Изток не може да остане без последствия. Дори само въз основа на численото съотношение между белите и цветнокожи народи може да се установи , че белият човек е един застрашен от изчезване вид и белите народи могат да просъществуват само ако се сплотят и образуват общ блок.

          За  САЩ също важат законите на биологията и съгласно тях те ще напуснат световната история така бързо, както и се появиха. Те са внушителното доказателство за невъзможността на едно мултикултурно общество; въпреки позицията им на свръхсила, те не са в състояние да премахнат противоречията между народи и раси в собствената си страна. Резултатът от всичко това е един ежедневен , подмолен расов конфликт, който става видим в обществените противоречия и огромната престъпност , парализиращи още повече  държавата. Когато белите в САЩ станат малцинство, САЩ отдавна вече няма да имат никаква международна роля. Това разбира се не им пречи в момента  да държат Европа в задушаващата си прегръдка. Едно състояние, което няма да е вечно, защото с Обединението на Германия през 1990г. надеждите за общоевропейски подем отново се възродиха. Четири десетилетия германският народ бе изправен пред смъртоносната заплаха от ядрено унищожение. С акта на Обединението от 03.10.1990 г. Германия отново се завърна на световната политическа сцена. Освен това : не просто Германия , а Европа и нейните народи загубиха Втората световна война. Поради това единството на Германия днес символизира и единството на Европа.

Значението на германското Обединение (Wiedervereinigung)

     Днес , в началото на XXI-ви век, Германия отново поема своята отговорна задача на водеща европейска сила , в съответствие с традицията на Свещения Римски Райх , който в продължение на 900 години гарантираше реда и сигурността на континента. Берлин е отново столица на германците.

    

     Провалът на Съветския Съюз като велика сила е безпримерен в световната история. От 60-те години насам биологическият натиск на Китай върху СССР ставаше все по-мощен и въпреки еднаквите им политически доктрини този натиск доказваше надделяването на биологическия принцип в живота на народите. Германският мислител Херберт Швайгер илюстрира геополитически тези събития с едно твърде внушително изказване: “Берлинската стена бе съборена под напора на китайското население”.(2) Именно този натиск принуди съветските партийни ръководители в задълбочаващата  се за руснаците кризисна ситуация да допуснат германското Обединение от 1990 г.

    Болшевизмът рухна и по една друга съществена причина. С кратки прекъсвания , САЩ играеха решаваща икономическо-технологична  роля при изграждането на СССР. Това важи , както за времето преди Втората световна война , така и след това- въпреки официалния “антикомунизъм” на САЩ и “антиимпериализма” на СССР. (3) Основанието за този странен начин на поведение бе, че САЩ се стремяха да поддържат във ход една гигантска военна промишленост, което би било възможно само ако си имат работа с един въоръжен до зъби противник. През 1979 г. САЩ започнаха провеждане на програмата SDI. Тя предвиждаше икономическото изолиране на СССР и забрана за доставки на западни технологии за руснаците. Всъщност СССР никога не е бил действителна заплаха за САЩ. В хода на “перестройката” СССР капитулира идеологически пред либералния капитализъм.

Краят на либералния капитализъм

        Тази стопанска система , която сама се представя като “свободно пазарно стопанство” , в действителност почива върху фалшива основа и съгласно природните закони следва да се провали , подобно на болшевишкия държавен капитализъм. Тази погрешна основа е допускането, че стопанството трябва да бъде поставено в услуга на банките и борсите. Подобно допускане  означава , че и човекът трябва да бъде в подчинено положение спрямо тях. Днес тази лудост се набива в  главата на всеки студент по икономика и не се поставя под въпрос от никое държавно ръководство в Европа. Тази система е най-съвършената машина за експлоатация и поробване на хората за всички времена. Нейното погрешно схващане гласи:

Лихвената печалба трябвало да бъде покрита от стопанския растеж Точно тук е непреодолимото противоречие- лихвените лихви нарастват параболично , а стопанския растеж протича в линейна форма и в определени рамки. В природата няма безкраен растеж: следователно ще дойде ден, когато балонът ще гръмне.

 

     Представите за света на днешните социалдемократи, консерватори, либерали, комунисти и антифашисти имат една обща за всички тях основа- интернационализма. Този интернационализъм намира своята изходна точка във френската революция , с нейното универсално настояване за “човешки права”. Осъществяването на тази представа за “човешки права” и хуманизъм оставя кървава диря от френската гилотина до унищожаването на Дрезден и бомбардировките над Хирошима. Основното предположение на този човеконенавистен “хуманизъм”, че всички хора били равни, е принципно погрешно. Никой човек не е еднакъв с друг, различията между народите и нациите, обособените човешки раси, са резултат от два милиарда години биологична еволюция. Опитът да се премахнат расите е най- голямото престъпление въобще и най-лошата форма на геноцид над хората по земята..

    С научната си несъстоятелност тези доктрини изгубиха бързо своята духовно-творческа сила. Следствие на това , техните идейни последователи се топят от ден на ден. Много скоро всякакъв идеализъм ще си отиде от тях. Но с това  отслабва в същата степен и вътрешната им сила, защото двигател на всяко политическо движение са неговите идеи. Те ще продължат да упражняват  властта още известно време, но статично, функционално, без каквито и да е  духовни амбиции и стремежи. Такава власт не би била способна да реагира на външни промени и при една сериозна и все по-задълбочаваща се криза неизбежно ще се провали..

Положението на България

     Несъмнено, България загуби ХХ-ти век. Изманият стопански подем в началото на столетието и обявяването на независимост през 1908г. бяха  проблясъци в рамките на една напълно погрешна геополитическа стратегия на българското държавно ръководство- Балканският съюз със Сърбия, Гърция и Черна гора, покровителстван от Русия. Трагичните за българите  резултати  от  Балканските  войни (1912-13 г.), са само следствия  на  тази погрешна  геополитическа  доктрина.                          Балканският  полуостров е един кръстопът, мост между два големи материка. От най-древни времена , народите в своето движение  са предпочитали този път. Ключът за владеенето на Балканския полуостров , обаче , всякога се е намирал у българите.

      За завладяване на Цариград и Проливите Русия води ред войни с Турция в продължение на целия XIX-век. Все още в България се намират наивници, които вярват че през 1877 г. Русия дойде на Балканите, за да “освобождава” българите. Даже датата на подписването на руско-турския мирен договор в Сан Стефано-  03.03.1878 г.  се чества като български национален празник! Самостоятелна България от гледна точка на руския империализъм бе огромна геополитическа грешка. Руските държавници не можаха да приемат, че ние българите, като наследници на древните траки, сме законните господари на Балканския полуостров.

      От друга страна Кайзерова Германия също имаше своите интереси на Балканите. Като могъщи индустриални страни , Германия и другите немски държави имаха нужда от пазари за своите промишлени стоки, но за тях Балканите са и път за стоките им към Мала Азия, арабските и ислямски държави, Индо-Китай. При това германската външна политика и днес е заинтересована от силна и могъща България.

      Изграждането на дунавската коалиция на Централните сили по време на Първата световна война бе важна стъпка в тази посока. Кой български политик тогава  успя да проумее, че оста на Централните сили бе всъщност сериозен опит за възраждане на Атиловия хуно-готски съюз от V век сл. Хр.?

      Първата световна война бе война за пазари. Могъщата някога Британска империя , в края на XIX- век изгуби окончателно световното си лидерство. Затова пък Германия, доскоро разкъсана на десетки малки държавици,  започна да й отнема пазар след пазар , със своята по-евтина и по-качествена стока. Тук е важно да се разбере, че от воденето на двете световни войни интерес имаха изключително страните от Антантата.

     През 80-те години на XIX-ти век се стигна до големия план, предвиждащ съюз между Англия и Франция с Русия , с цел- разрушаването на Централна Европа. Планът предвиждаше провеждането на “социалистически експерименти” в Източна Европа и създаване на федерация на Балканите. Панславизмът бе едно политическо и културно движение, което трябваше да обслужи империалистическите стремежи на Русия и Западните сили. В този смисъл болшевишката революция през 1917 г. не бе нищо друго освен продължение на реформите на Петър Велики.(4)

      В тази сложна обстановка, която възниква около нас, ние българите имаме своята важна историческа роля- подобна на тази, която са имали нашите прадеди по времето на Кан Омуртаг спрямо Свещения Римски Райх. Географията е  политически активна, тя притежава своя политическа самостоятелност, която крупните търговски центрове- Лондон, Брюксел, Ню-Йорк или Париж , не могат да й отнемат.

      Германия и България са двете страни на едно и също нещо, на една и съща борба. Това категорично бе потвърдено от  двете световни войни през ХХ-ти век , но малцина в България го разбраха. Вместо да действат в тази единствено благоприятна за българското развитие посока,  управниците в България установиха дипломатически отношения със СССР през 1934 г. , като по този начин признаха за легитимна болшевишката доктрина и подготвиха почва за ново поробване на българския народ. Нещо повече,  недостойни български военачалници, вместо да организират защитата на българските земи срещу прииждащата Съветска армия през 1944 г., обърнаха българското оръжие на Запад и се юрнаха да воюват в угода на болшевизма срещу своя естествен германски съюзник. Това е една забрала гнойна рана в българската народностна душа, която докато не се почисти и дезинфекцира, като нация и цивилизация, ние българите, никога не ще можем да продължим напред.

       Вместо да търсим и преоткриваме себе си , вместо да градим държавата си върху основите на българското обичайно право, след 1878 г. приехме в своя национален живот чужди на българския народностен дух, “модерни” модели на обществени отношения, които ни докараха само нещастия и беди.

Днес положението в България с нищо не се е променило. Това обаче не извинява никого!

        Какъв смисъл имат доказателствата , че сме били велика цивилизация, ако днес не сме адекватни на историческите реалности? Какво значение имат безбройните факти, че сме били хилядолетна култура , ако днес не сме в състояние да посрещнем новите предизвикателства на времето?

Жизнената необходимост от нов европейски мироглед

     Бъдещето ще бъде време на борба. Европа е навлязла в най-мизерните години на своя упадък и всички европейски народи и култури са обхванати от това явление на разпад. Това в пълна степен важи и за България.                                    Досега множество тесногръди националисти водеха до стратегия на разцепление и вражди, както в България, така и в Европа. Нашите усилия да разпространяваме идеи и ценности са сравними преди всичко с една историческа борба от метаполитическо естество- водене на една културна и идеологическа война, а не сухо разпространяване на научни съобщения и факти.

    За целта германският философ Пиер Кребс поставя три условия, които да следваме в тази метафизична война:

    “Първо- без идеи, намиращи се в едно обхващащо света, живота и хората движение, няма алтернативи.

Второ- без стратегия, насочваща тези идеи, не би могло да има и завоевания.

И трето- без воля за действие и съпричастност не може да сполучи никоя културна революция.” (5)

     Гигантската схватка на XXI- век ще се състои между егалитарните и антиегалитарни доктрини, между глобалисти и антиглобалисти, между интегристи и родолюбци. Единственият реален сблъсък на нашето време, единственият безспорен световен двубой, е дуелът на интегризма с родолюбието. От изхода на тази решаваща схватка зависи просъществуването или гибелта на расите и културите. Ние решително се обявяваме за запазването на народите и затова се опълчваме срещу егалитаризма- учението за равенството, което докара най-големия геноцид на всички времена и то срещу всички народи по нашата планета. Чрез проповедите си за смешение на расите, културите, мирогледите- егалитаризмът отстранява не само основните понятия за уважение и търпимост, но освен всичко това и свободата, правото да бъдеш различен.

     Нашето етноплуралистично твърдение за различието е по-старо. То се основава на душевната, културната и историческа типология на първичните индоевропейски народи. Проф. Жан Удри- един от най-изтъкнатите индоевропейски изследователи, е недвусмислен:

    “Индоевропейското общество бе аристократично. Дори метафизичното схващане за отвъдния свят почиваше върху един предимно антиегалитарен възглед.”(6)

     Културите са душите на народите, първичната им съставка, тяхната най-дълга памет, най-силното доказателство за техния уникален гений, най-добрата гаранция за историческото им осъществяване и способността им да продължат историята.

     Безспорно, най-голямата измама на егалитарните идеологии е либерализмът. Съгласно това учение, човекът действува изключително въз основа на икономически мотиви. На практика либералният капитализъм провежда марксическия обществен проект. Личността се заменя от индивида, бизнесът детронира политиката. Либерализмът не само провежда марксическия обществен проект, но го довършва и засилва с всичките му егалитарни фалшификации. Либерализмът изпреварва комунизма във всяко едно отношение.

     На всичко това , ние противопоставяме своя нов исторически проект- Европейският Райх. Чрез този проект, ние придаваме на европейския мироглед отново стойност, защото като европейци, сме били винаги народите от Илиадата и Едата, а не тези от Библията. Затова в своята дейност ние ще призоваваме към решително, безусловно и цялостно връщане към индоевропейската традиция, обръщане към истинските ценности на Духа, на Властта, на Йерархията. Разбира се за постигането на тези цели са необходими търпение и постоянство. От историята на европейските общества може да се изведе следната поука- “Властта, нито е на спусъка на пушките, нито пък има професионално-политическа природа. Тя е на изходния пункт на идеите, тя има културна, духовна и историческа природа.”(7)

    Успехът на нашата стратегия обаче зависи от разпространението на една систематизирана, всеобхватна идейна конструкция, способна да противостои на егалитарните идеологии. Тази идейна постройка трябва да включва множество дисциплини- като се почне от биологията, философията, богословието и се стигне до историята, социологията, изкуството, политикономията. Тя не трябва да се противопоставя само на някоя от съвременните егалитарни идеологии, а на всички. Касае се , не за една догма, а за  открита, постоянно развиваща се във времето система. Ние се отличаваме именно по това от социалдемократите, либералите и християндемократите, защото имаме предимството на един идеологически ключ, без да е нужно да бъдем зависими от догматизъм или да бягаме от реалността. Нашите идейни позиции улесняват задачата ни, тъй като следваме система от ценности, изплъзваща се от обичайните разделения :леви-десни, наука-природа, град-село и т.н. Новият европейски мироглед трябва да държи, както на техническата модернизация, така и на селячеството, както на частната стопанска инициатива, така и на господството на политическия суверенитет над бизнеса. Европа е нещо повече от една култура, повече от една цивилизация. Затова най-първата от нашите задачи касае метаморфозата на нашето мислене. Като европейци трябва да отхвърлим всякакви внушения, че сме били слаби и без бъдеще. “В историята- както казва германския писател Йордис фон Лохаузен- няма фаталност, а само воля за власт, смелост да се дерзае”(8)

    От какво най-много се страхуват днес партиите, профсъюзите, медиите ? Те се страхуват от суверенния народ. Защо така много се страхуват от него, че му предоставят право на референдуми единствено по второстепенни въпроси? Защото знаят, че европейския народ в своята дълбока същност отхвърля егалитарния космополитизъм, презира “хуманизма” на френската и болшевишка революции, ненавижда мазохизма и отрицанието на левите. Народите на Европа очакват удара на мълнията!

     Третият свят често ни показва пътя, по който трябва да се върви. Това е пътят на самоутвърждаването за всеки един народ. В арабския свят се надигат огромни национални и религиозни сили. Същото важи и за Индия, която успя да съхрани светлината на своите богове. Тези сили ни предупреждават , че никой няма право да се отказва от своето величие. XXI-ви век ще преживее завръщането на големите империи.Ако , ние европейците,  не проумем това- ще бъдем пометени. Но ако го схванем както трябва- то тези сили ще легитимират и нашето собствено новорождение.

      Затова нека дръзнем да навлезем в следлибералната фаза на нашата история. Тук става дума за живота на всички раси и всички култури.

       Тук става дума за нашата същност като европейци.

 

Русчук, август 2001 г.

 

1.      Die Leithefte des Thule Seminars, Nr.4, Hauptausgabe 1990., S. 53-60

2.      Schweiger Herbert, Evolution des Wissens- Neuordnung der Politik, Augsburg, 1995.

3.      Bachmaier Peter, Osteuropa und die Neue Weltordnung, Zeitschrift “Deutschland in Geschichte und Gegenwart”, 41.,  Nr.4, Grabert-Verlag, 1993, S.8-12

4.      Пак там.

5.      Krebs Pierre, Strategie der kulturellen Revolution, Burkhart Wecke Verlag, Horn-Kassel-Wien, 1987.

6.      Haudry Jean, Die Indoeuropaer, Thule-Bibliotek, Karolinger-Verlag, Wien 1986.

7.      Krebs Pierre, Strategie der kulturellen Revolution, Burkhart Wecke Verlag, Horn-Kassel-Wien, 1987

8.      Пак там.