Господарят на времето

Някога седесарите викаха: “45 години стигат , времето е наше!” Всъщност и ние викахме , докато още бяхме седесари. През тези дванадесет години обаче времето не беше наше , защото ние живяхме по-лошо , отколкото през прокълнатите четиридесет и пет. През това време Господарят на небесните светила Янкул обиколи целия небесен свод. Този , който направлява времето , ни дава знак , че вече е време и на това да кажем :”Стига!” “Идва новото време” , но чие е то? Чие е времето?

Като става дума за философската същност на времето , ние българите най-често си спомняме известната мисъл на Левски:”Времето е в нас и ние сме във времето”. Да , времето е в нас , но достатъчно ли е да живеем само в нашето време?

Историческият опит показва , че който живее само в своето време , той в крайна сметка си отива заедно с него.Когато се разхождаме между руините на изчезнала древна цивилизация , неминуемо ще си зададем въпроса : защо е загинала? Ще разлистим историческите справочници , и ще се пренесем във времето на отминалото и величие. Ще прочетем как тази цивилизация е основана от войнствен и свободолюбив народ , дошъл някъде от север ; как със страшната си сила той е завладял много земи и народи , и е въздигнал своята империя ; как неговите могъщи царе са издигнали величествени храмове на своите богове, и паметници и гробници за самите себе си – с пожелание за славно царуване и вечен живот в Отвъдния свят. Но ще видим също така как царете и всички управници са го ударили на лек живот , изпълнен с удоволствия и разврат ; как те са забравили своя родов закон и са започнали да си вземат жине от завареното население. Ще видим по-нататък как слабост и упадък са обхванали цветущата доскоро империя , как тя постоянно е била разтърсвана от междуособни войни и раздори , защото управниците от новите поколения вече не са били от една кръв. Ще проследим накрая и трагичната развръзка – как империята безславно се е сгромолясала под ударите на чужди нашественици , също толкова силни и войнствени , какъвто някога е бил народът , създал империята. А самият той вече е изгубил своя расов облик и творческа сила , разтваряйки се безвъзвратно сред сивата туземна маса. И какъв е крайният извод? Тази цивилизация е загинала , защото не е успяла да се пребори с времето. Тя е била погълната от времето , и е преминала в безвремието.

Безкрайното и всепоглъщащо време , олицетворено в божеството с лъвска глава в пантеона на древните перси – Зеруана Акерене. Ненаситно и всепоглъщащо като лъва , с което е уподобено.

Като осмисляме поуките на историята , неумолимо се сблъскваме с основния житейски въпрос : Как да пребъдем? Как да се преборим с времето? И отговорът е само един : като властвуваме над него.Само тогава времето наистина ще бъде наше.

Какво е времето? Това е една категория , която се измерва с различни качества на битието. Затова в индоевропейските езици няма единно понятие за време , въпреки очевидното сродство помежду им. В българския и руския език ВРЕМЕ звучи близко до БРЕМЕ и се свързва с представата за тежест , т.е. “да си носиш тежестта на своето време”. В германския език “ zeit ” се свързва с глагола “ ziehen – “дърпам , разтягам” , следователно с представата за протяжност. Същото е и в латинския , където “tempus” се свързва с глагола“ teneo” – “държа се , продължавам” , а също с “ templus” – “храм”. А в гръцкия език “ хронос” звучи близко да “хреон” – “съдба , необходимост”.

Постоянно ни натрапват , че времето било пари. За да се затворим в единичния си живот и да не осмислим дълбоката същност на това космическо измерение. Времето се измерва със съществуването. В различните равнища на Вселената времето тече по различен начин. В космически план времето се измерва с живота на звездите и галактиките , а за нас , хората , и всички живи същества , времето се измерва с нашето съществуване , като видове и раси. Затова в древните учения за времето срещаме отношението “земно (човешко) време” – “божествено (космическо) време”. В древноиндийското учение божественото време се отнася към човешкото , умножено по 360. Според известната шотландска легенда певецът Томас Лермонт прекарва в царството на елфите три дни , които се равняват на седем земни години.

“Да бъдеш или не , това е въпросът” – казва Хамлет. За нас Светът съществува , откакто е възникнала нашата раса като биологическа определеност , и има смисъл дотогава , докато тя съществува. От мига на нашето сътворение е започнало да тече и нашето време. Да властвуваме над времето , това означава да държим в ръцете си съдбата на своята раса. Това е да имаме силна и независима държава , да спазваме своя родов закон , да поддържаме чистотата и качеството на нашата раса , и да се стремим към пълноценно възпроизводство и осъществяване. И разбира се , да развиваме своята народностна култура.

Народностната култура няма нищо общо с модернистичните приумици за "култура". Тя извира от дълбините на нашата расова душа . Тя е естествена изява на духа на нашата раса, чрез нея ние изявяваме нашата народностна самоличност , и различията си спрямо другите раси. Именно народностната култура е онова духовно средство , което сплотява хората от една кръв около техните вродени идеали , и възпрепятствува смешението им с чужди расови елементи.

Историческият опит , подкрепен с археологически доказателства показва , че когато една цивилизация процъфтява и се развива устойчиво, то това е така , защото нейния народ неотклонно се придържа към своите традиции и обичаи , наследени от прадедите. А когато една цивилизация клони към залез , то причината за това отново следва да се търси в духовното състояние на народа. Във всички такива случаи упадъкът се предхожда от залитане към чужди духовни ценности. Следователно , който развива своята народностна култура , той властвува над времето. А който залита по модерни и несвойствени културни течения , той бяга от времето , той блуждае в безвремието.

Изобщо времето е раса. То е заложено в расата , в нейната биологическа и метафизическа подреденост. Колкото една раса е по чиста и читава , толкова по-голяма е нейната потенция да владее Света – за хилядолетия напред.

Световната история е история на човешките раси , и на борбите между тях. Тя е заложена в расите , в техните качества , а не някъде другаде , например в зодиака. А историческите епохи не са нищо друго , освен функция на расите. Тяхната продължителност не е еднаква , тя зависи от качеството на расите , господствуващи през тях. Този принцип е ной-последователно развит в древноиндийското учение за епохите. Съгласно него Първата епоха – Крита юга (Златният век) се отличава с най-голяма продължителност - 4000 г. + 400 г.изгрев + 400 г. залез , защото през нея е господствувала най-силната и благородна раса. Всяка следваща епоха намалява , а сянката и , т.е. периодът на упадък , се увеличава , докато днешната епоха е с най-малка продължителност – 1000 г. + 100г. изгрев + 100 г. залез , и е цялата в сянка. А не е ли вярно всичко това? Живеем в епоха на небивала дегенерация и съкрушителен упадък на Арийската цивилизация , на цялата и усложнена структура и йерархия. Оттук нататък пътищата са два : да преодолеем Калиюга , и да постигнем нов Златен век , или да се превърнем в маймуни.

Едно е ясно : За да пребъдем , ние трябва да сме готови да приемем истината такава , каквато е. Идва времето да намерим решение на много въпроси , премълчавани през хилядолетията. Възниква крещящата необходимост от една идеология , основана на биологическата целесъобразност и на нашето биологическо основание – расата.

Времената се менят , и за да властвуваме над тях , ние не можем да живеем само в нашето време. Идват нови времена, с нови предизвикателства , и ако нямаме воля и сили да ги посрещнем , просто ще бъдем изметени от историческата сцена. Какво значение имат многобройните факти и доказателства , че сме наследници на велика цивилизация , ако не можем да се преборим за настоящето , за да ни има в бъдещето. А днес сме изправени пред нечувани предизвикателства , за посрещането на които и древните арийски мъдреци не биха ни дали точната рецепта. Така че спасението изцяло е в нашите ръце. Точно това е призванието на жреца – да се освободи от БРЕМЕТО на своето ВРЕМЕ , и да се пренесе в ГОЛЯМОТО ВРЕМЕ , в цялата Махаюга (12000 години). Да прогледне в Незримото , и да начертае пътя на своя народ във времето.

Днес времето все още не е наше , а т.нар. “българска “ държава всъщност е антибългарска – тя е убиец на българската нация.Но нашето време все пак не е спряло. Тук всякакви пораженски настроения са неуместни. Не сме нито продадени , нито обезоръжени. Докато един народ е жив , той не е победен , и винаги може да извоюва свободата си!

Коледа, Общество Дуло

25 декември 2001 г.
Теку алем