Румпелщилцхен

Живял някога един беден воденичар. Той имал много хубава дъщеря. Случило му се веднаж да разговаря с царя и за да си придаде важност, рекъл

-Aз имам дъщеря, която от слама може да изпреде златна прежда.

Tогава царят отговорил:- To>ва ми харесва. И ако дъщеря ти наистина е толкова похватна, както разправяш,> доведи я утре в двореца да видя с очите си чудното и умение.

На другия ден девойката отишла в дворецаЦарят я завел в една стая, пълна със слама, дал и чекрък и мотовилка и рекъл:

- Залови се сега на работа и ако до утре заран не изпредеш всичката сламана златна прежда, ще те погубя.

След това стражите на царя заключили вратата и девойката останала сам-самичка в стаята.

Седяла бедната воденичарска дъщеря и мислела, мислела, но не могла да измисли как да си помогне - не знаела как се изприда от слама златна прежда.Страхът и непрекъснато растял и накрая се разплакала. Но ето че внезапновратата се отворила, в стаята влязло едно джудже и рекло:

- Добър вечер, воденичарска дъще, защо плачеш тъй безутешно?

- A>х, аз трябва да изпреда от сламата златна прежда, ане умея - отвърнала през сълзи девойката.

A> джуджето рекло:

->Kакво ще ми дадеш, ако я изпреда аз?

- Eй този гердан - казала девойката.

Взело джуджето гердана, седнало пред чекръка, дръпнало три път и насукало масура. После сложило друг масур - бръм, бръм, бръм, - дръпнало три пъти и насукало и него. Въртяло така чекръка до зори, изпрело всичката слама и насукала всички масури със златна прежда.

Дошъл царят още преди изгев слънце и като видял златото учудил се и многосе зарадвал. Ала сърцето му се изпълнило с алчност и той накарал стражитеда заведат дъщерята на воденичаря в друга много по-голяма стая, която също била пълна със слама. Заповядал, ако и е мил животът, да изпреде и нея за една нощ.

Седнала девойката, мислела, мислела, но не могла да измисли как даси помогне и пак се разплакала. Врата се отворила отново, влязло джуджето и рекло:

- Какво ще ми дадеш, девойко ако и този път ти изпреда сламата на златна прежда?

- Ей този пръстен от ръката си - отвърнала тя.

Взело джуджето пръстена, почнало пак да върти чекръка до сутринта изпрело всиачката слама на бляскава златна прежда.

Зарадвал се царят като видя толкова много злато, но алчността му също пораснала. Накарал стражите да заведат воденичарската дъщеря в трета, още по-голяма стая, пълна със слама, и рекъл:

- Ще изпредеш още тази нощ всичката слама на златна прежда. Ако успееш, ще те взема за жена и ще те направя царица

“Макар да е проста воденичарска дъщеря - рекъл си църят - по-богата жена няма да намеря в целия свят

Останалa девойката сама в стаята, дошло джуджето за трети път и казало:

- Какво ще ми дадеш, ако итози път изпреда сламата на златна прежда?

Нямам вече нищо - отговорила девойката.

Обещай ми тогава, че като станеш царица, ще ми дадеш първата си рожба!

„Кой знае дотогава какво още може да станепомислила си дъщерята на воденичаря, пък и не виждала никакво друго спасение. Ето защо обещала на джуджето каквото искало и в замяна то още веднаж изпрело от сламата златна прежда.

Дошъл на другата заран царят и като видял, че желанието му е изпълнено, взел хубавата воденичарска дърщеря за жена и тя станала царица.

След една година и се родило прекрасно дете. Младата царица не си спомняла вече за джуджето, което някога и помогнало, но един ден то се появило в стаята и и рекло:

- Дай ми сега, каквото ми обеща!

- Изплашила се много царицата и предложила на джуджето всички съкровища на царството, само и само да и остави детето, но джуджето рекло:

- Не, предпочитамдетето пред всички съкровища на света. Тогава царицата почнала да плачетъй жално, че джуджето се смилило над нея:

- Добре, ще ти дам три дни срок. Ако дотогава узнаеш името ми, детете ще си остане при теб.

Седнала царицата и цяла нощ си припомняла всички имена, които била чувала; пратила и един слуга да обиколи цялата страна и да разпита надлъж и нашир какви имена още имало.

Дошло на другия ден джуджето и тя почнала с Каспар, Мелхиор, Балтазар и изредила всички имена, които знаела. Ала след всяко име джуджето отвърщало:

- Не се казвам така.

Та третия ден слугата се върнал и рекъл:

- Не успях да чуя ни едно ново име, но като превалях една висока планина през тъмните дебри, дето не стъпва човешки крак, видях една къщурка; пред къщурката гореше огън, а около огъня припкаше някаква много смешно човече,подскачаше на един крак и си пееше:

Питки днес ще изпека,
утре билки ще сваря.
Наближава вече време,
царското дете да взема.

Ах, колко е добре
никой да не разбере -
имам тайна аз една
Румпелщилцхен се зовa

Можете да си представите колко се зарадвала царицата, като чула това име. Дошло след малко джуджето и попитало:

- Е, хубава царице, как се наричам?

Тя не отговорила веднага, а първо попитала:

- Не се ли казваш Кунц?

- Не.

Не се ли наричаш Хайнц?

- Не

А не се ли наричаш Румпелщилцхен

-Злият дух ти го е издал! Злият дух ти го е издал! -закрещяло джуджето и от гняв тропнало тъй силно с десния си крак, че пробило дупка в земята и потънало до кръста в нея; после в яростта си хванало с две ръце левия си крак и самичко се разкъсало на две

Братя Грим. Приказки, том 3