Велико Йорданов, Лайпциг и българите

София, 1938, с.154

Наред с редицата от сборници за наши поселища и свързаните с тях събития и личности, напоследък се явява и нова редица проучвания от монографичен характер, както за наши поселища, така и за ония културни центрове в чужбина, които са играли значителна рол в българското възраждане и в изграждането на новата културна мисъл в младата българска държава. Тази идея за проучване на чуждите културни средища на българите през робството изтъква пръв не случайно покойният проф.< Ив.Д. Шишманов. В своите “Студии из областта на българското възраждане. В.И.< Григорович, неговото пътешествие в Европейска Tурция (1844-1845) и неговите отношения към българите”, печатани в Сб. на Бълг. акад. на науките, кн.VI, 1906 г., на стр.93 под линия, той нахвърля в една кратка бележка цяла програма за изследване на чуждите културни средища. Тази идея бива подета с любов от историците на нашето възраждане, и днес вече ние имаме няколко такива монографии за чуждите културни средища, които хвърлят обилна светлина върху много въпроси и загадки в развоя на българското възраждане.

Едно голямо съчинение от този род издаде познатият наш академик Н.Начов за “Цариград като културен център на българите до 1877 година”, в Сбор. на Бълг.акад. на науките, кн.XIX, 1925г. Проф.М.Г. Попруженко написа една студия “Одеса и българското възраждане”,с.87-100 в Сборника Климент Търновски,Васил Друмев, за 25-годишнината от смъртта му, изследвания, спомени и документи, под редакцията на проф.М. Арнаудов, на 1927 год. В изследванията си за дейците на българското възраждане, проф. Арнаудов, често се спира на чуждите културни средища, като Атина, Букурещ, о-в Халки, Флоренция, Париж и др. Най-новото изследване върху културните средища на българите в чужбина е “Лайпциг и българите” от Велико Йорданов, което ще разгледаме по-долу в най-общи линии.

Целият материал в книгата е разпределен в четири глави, които обемат най-разнообразно съдържание, сведено до една обща идея – да се изтъкне културната мощ на Лайпциг и неговото значение за повдигане българското народностно чувство и образование. Изтъквайки връзките на днешната Липиска с народите от Югоизточна Европа в миналото от XV век насам, той намира, че саксонската текстилна индустрия се развила благодарение на македонския(българския) памук. А това е вече едно сигурно указание за връзки на българите със саксонските немци. Вървейки по-нататък, В.Йорданов намира, че кожухарската търговия в България и Македония се развива благодарение на търговските връзки с Лайпциг, че българското розово масло е намерило добър прием в този град и т.н. Имайки тези неоспорими данни, авторът търси да открие и началото на научните и културните сношения, които неминуемо се зараждат между българите и Лайпциг. И той намира, че към края на XVIII и началото на XIX в. се установяват културните връзки между Лайпциг и българите, и че в края на първата половина на XIX век се основава и първият български вестник от известния наш книжовник Иван Андреов Богоров в града Лайпциг. Тук се учат и едни от първите сподвижници на българското рационално земеделие и търговия преди Освобождението – 1871-1874 год.

След тази обстойна научно-историческа екскурзия из миналото на Лайпциг и за установяване търговски и културни връзки на българите с този град, В.Йорданов преминава към Лайпциг като образователен център на българите. Запознавайки ни с историята и сградата на Лайпцигския университет, той се спира по-подробно на знаменитите професори от този университет, като Вилхелм Вундт и неговото значение за нас, на проф.Йоханес Фолкелт, Август Лескин, Густав Вайганд. Ето една четворка от професори със световна известност, първите двама философи, а другите двама филолози-слависти. При тях много българи са придобили висша наука и днес с достойнство заемат най-предните постове в българската администрация или пък са начело на българскта университетска наука. В специална глава< (III) В.Йорданов се спира на славянското академическо дружество при Лайпцигския университет, на неговото основаване, на борбите, които се водят сред членовете на различните славянски групи, широката и плодотворна дейност, която развива самото дружество, участието на съответните групи и т.н. Цялата история на дружеството в пълни подробности е изнесена в книгата на Йорданова. И това не е случайно. Това дружество е изиграло голямата своя роля, защото е служило като обединително звено около славянската идея от една страна, а от друга – оформявало е и народностното чувство и съзнание във всеки отделен член на дружеството. Накрая, в глава четвърта, В.Йорданов прави преглед на културния ръст на българските студенти в Лайпцигския университет, като идва до благоприятни заключения изобщо за дарбите и способностите на българските студенти в този университетски град на Германия. И правейки след това една равносметка с положението, което заемат питомците на този университет в нашия културен, обществен, политически и стопански живот, той с радост установява, че едно голямо число от възпитаниците на Лайпцигския университет стоят начело на българския културен живот. А това не е случайно, а има своите основания не само в общия повишен дух, с който следваха всички българи непосредно след Освобождението, но защото тогава Лайпциг се славеше с един елит от професори, които издигаха на голяма висотa университетското образование. Защото в този град учи и Пенчо Славейков, а по-после Kирил Христов прекара няколко години в своето доброволно изгнание. ук се зародиха и създадоха двете значителни поеми, гордост на българската литература – “Кървава песен” на П.Славейков и “Чеда на Балкана” на К.Христов. Следов., Лайпциг здраво е свързан, както с българската култура изобщо, така и с литературата ни.

И тъкмо затова изследването на Велико Йорданова “Лайпциг и българите” придобива още по-голяма цена. Ето една книга, написана на хубав академичен език, с ясна мисъл, снабдена с множество снимки от града Лайпциг и скици на български студенти, с азбучен показалец. Всичко това придава на изследването на Велико Йорданова чисто научен характер и може да служи като образец за други подобни изучавания върху чужди културни центрове, указвали влияние в нашия духовен живот.

Пенчо Пенев

Източник:
Списание ”Родина”, София, 1939, год.I, март, кн.III

Общество Дуло

п.к. 9 Русе 7006

E-mail: akfdbul@top.bg