bulletПолитика
bulletИстория
bulletДискусия
bulletВръзки
bulletКнига за гости
bulletФорум
Кирил Христов в Стара-Загора

Кирилъ Христовъ въ Стара-Загора

На 18 декемврий в Стара-Загора, родният град на поета, биде чествувана тържествено 60 годишнината от раждането на Кирилъ Христова и 45 годишнината от литературната му дейност. На тържественото утро биде произнесена реч от проф. Б. Йоцовъ. На приветствията юбилярът отговори със следното слово:

 

“Всяка радость, от всякакво естество и да бъде тя, е таквоз състояние на душата, за което трудно могат да се намерят непосредни думи, особено ако искаме да го изразим тутакси след като сме го преживели.

Между многото малки и големи радости в живота има една, която превъзхожда всички и пред която и най-съвършеният човешки езикъ изглежда безсиленъ. Тя е безгранично ликувание на цялото вътрешно същество на оногова, който се завръща в своята родина – след като дълги години не е вярвал, че някога пак ще я види. То не е само една радость, а грамаден сложен комплекс от радости! Влажният от вълнение поглед се хлъзга по тъй скъпите очертания на родните планини, потъва в утринната омара на долините, нощем смаен обзира осеяното със звезди небе, което му се вижда съвсем друго, не онова в чужбина: по-синьо, по-високо, звездите по-големи и по-блестящи. Най-малкото нещице, всяка дреболийка по родната земя изглежда като скъпоценность. Багрите на цветята са несравнено по-живи, по-топли, мирисът им е опиянителен. Песните на птичките те правят да хълцаш от умиление. Ти вземаш един каменъ от земята и се взираш в него: откриваш някакви живи жилки- такива, каквито има и в тебе самия! Той е каменъ само от твоята родина! Ако би го намерил в чужда земя, ти непременно би го познал! И едвам сега, пред тия безбройни радости от всички неща, които те заобикалят, ти си раздрусан до дънъ-душа пред мисълта: как си могъл да преживеешъ толкова години далеч от тях?

Но ето и най-голямото чудо на родната земя: човекът, родният човек, най-близкият, който имаш на тоя свят! Той е всецяло дело на тая вълшебна природа около тебе! Нейните неизчерпаеми красоти не могат да не са се отразили в него, да не светят в глъбините му, въ най-съкровените тайници на вътрешния човек. Ти се вслушвашъ във всяка думица на родния език – върховното творение, което народът ти е създал, всемощното негово оръжие, съ което той е надделял на всички беди – и тепърва сега разбираш, колко сила и колко героична музика има в тоя юнашки език. Всяка произнесена от твой роден дума е една мистерия. Във всяка ти откривашъ, как неразривно си свързан със своите, как органически е срастнала душата ти съ душата на целия твой народ – и как фатално за тебе са били разтегнати до безконечность корените-хранители, когато си се лутал по чужбина.

Но в твоята родина има един край, който превъзхожда всички други: то е родното място. То може да бъде на вид ужасно – каквато бе оная Стара-Загора, която аз запомнихъ: пожарище; но и тогава няма красота в тоя святъ, с която ние бихме менили късчето земя, гдето сме дошли в живота. Азъ съмъ отрасълъ въ съсипни, които и до днес нося в душата си; но тия съсипни ми са тъй скъпи и сега, че не бих ги менил и за най-велелепните дворци. Защото във великанския пожаръ, който остави след себе си тия съсипни, се извърши светото кръщение  на младото българско воинство; защото в руините на родния ми градъ, в който загинаха и моите близки, аз се научих още от детинство да обичамъ безпаметно своята измъчена родина.

Днес древниятъ този градъ изглежда съвсем, съвсем другъ на ония, които не са го видели наскоро след Освобождението. Но призракът на съсипните излиза от спомените ми, от скривалищата в мене и витае пред моите очи. Там, гдето днес се издигат стройни сгради, аз виждам печалните остатъци на изглозгани от пламъците стени, прохълмените, пълни с почернели камънаци зимници, обраслите с коприва и тръне дворища. И оня зловещъ призраченъ образъ прави още по-скъпа за мене веселата, обляна в слънце, днешна Стара-Загора, издигната отново от чедата на единъ силенъ родъ, достоенъ за своята свобода, платена най-скъпо тъкмо тука !

Драги съграждани!

Азъ съмъ дълбоко трогнатъ от сърдечната топлота, с която вие ме приехте в своята среда. Вчерашниятъ и днешниятъ ден са най-голямата награда, която аз съм получилъ за своето книжовно дело! Дано Провидението ми е отредило още някоя и друга година животъ, за да изразя тепърва с многообразните слова на могъщия български езикъ великата радость, която пълни душата ми, че се намирам пак в родината си и в своя славен роден град! Само ако успея да сторя това, аз бих се смятал достоен ваш съгражданин – достоен и за чествуването, с което днес ме удостоихте”.

 

На банкета, устроенъ в негова честь, след наздравиците на г. Клечковъ, областен директор, г. Аспарухъ Луковъ, кмет на Стара-Загора, г. Илиевъ, председатель на юбилейния комитетъ, г. генералъ Даскаловъ, началникъ на царските войски въ града, г. Кирилъ Христовъ отговори със следното слово:

 

“След толкова хубави пожелания, с които бидохъ удостоенъ, позволете ми да се опитам да изразя, каквото чувствувам в този миг. Много естествено е, че при такива изключителни обстоятелства то е една от най-хубавите форми на щастието. Тъкмо поради това бих желал да ви кажа няколко думи на темата, какво е щастие, в що се състои то.

Известно е на всички Ви, че първото и най-важно условие за щастието е здравето. Когато двама близки приятели се срещнат, първият въпрос, който си задават, е: “Как си? Добре ли си?” У много народи съществува пословицата:

Здравъ просякъ е по-щастливъ от болен царь”. Не може да има съмнение, че второто условие за щастие, в повечето случаи свързано с първото, е младость. Младият човек е най-често и здравъ.  Той обладава такива физически и душевни сили, които му позволяват да се стреми съ успехъ към най-различни видове щастие. Третото от главните условия за щастие е – благосъстояние, охолность. Това условие ни обезпечава самостоятелность, свобода, без каквато дори при наличността на първите две условия животът ни може да бъде преизпълнен с големи горчила.

В много случаи от първите две условия – здраве и младост – зависи да се достигне и това трето. Чак на четвърто място можем да поставим онова условие за щастие, което на младини ни се вижда най-важното: дарби в една или друга област и вследствие на това постигане на известно обществено значение. Колкото това условие и да е важно, един здравъ, младъ и охоленъ човек може често да се чувствува несравнено по-щастливъ, отколкото един натоварен с безбройните повинности и отговорности на своето високо обществено положение – да речем представител на духовенъ животъ, държавникъ, военачалникъ, изобщо водеща в една или друга област личность.

Обаче има едно пето главно условие, което може да се каже, че е дошло с концепциите на новото, на нашето време, със съзнаване на понятието колектив. Това понятие все повече и повече свързва хората в едно сложно многообразно цяло. Всеизвестно е, че членовете на едно семейство, на една община, на един образувал държава народ, колкото по-здраво са свързани, толкова повече сила за общи акции имат, толкова повече предпоставки за разумен творчески живот, за развитие обладават. Сепаратизмът, центробежността, несвързаността, изхабяват силите на отделните индивиди и разчистват пътя на най-разнообразни катастрофи с халтавото цяло. Тогава и най-голямото щастие на отделните единици няма никакво значение, щом цялото бедствува.

Ето защо, драги съграждани, аз смятам, че в опасните времена, въ които живеемъ, най-важното условие за щастието на единичната личность, на всяка единична личность, е: тя да чувствува, че е неразривна част от цялото, от народния колектив, легнал здраво върху също такава свързаность на силите в отделните семейства и в общините, първообразите на държавата. Само така малки и големи колективи стигат до координиране на всички сили да се върви все по-напред и по-напред.

Едно от най-убедителните доказателства, че дадено общество е стигнало в своето културно развитие до тая висока степен, е тъкмо просветни чествувания като това, с което моя роден град ме днес удостоява.

В тоя ред на мисли аз ви моля, скъпи съграждани, да дигнемъ чаша за преуспяването на ония национални сили у всички насъ, представлявани в тоя миг от духовните, от общинските, от военните и от просветните власти на града ни, които сили правят от насъ старозагорци едно цяло – старозагорско гражданство – и които присъединяват това цяло като здравъ елементъ къмъ великото цяло – Родината”.

Хр.П. Ивановъ

Източник:
Списание “Родина”, год. I, декемврий 1938 г., кн. II, стр. 202-4

Общество Дуло
пощ. кутия 9
Русе 7006

Е-mail:akfdbul@top.bg