bulletПолитика
bulletИстория
bulletДискусия
bulletВръзки
bulletКнига за гости
bulletФорум
Джулио Евола

ЕЗИЧЕСКИЯТ   ИМПЕРИАЛИЗЪМ

Юлиус Евола

I. НИЕ, АНТИЕВРОПЕЙЦИТЕ

УПАДЪКЪТ   НА   ЕВРОПА

Съвременната "цивилизация" на Запада се нуждае от един кардинален преврат, без който тя рано или късно е обречена на гибел.

Тази "цивилизация" е извратила  всякакъв разумен порядък на нещата.

Тя се е превърнала в царство на количеството, материята, парите и машините, в което няма повече въздух, свобода и светлина.

Западът е забравил за смисъла на повелята и подчинението.

Той е забравил за смисъла на действието и размишлението.

Той е забравил за смисъла на йерархията, могъществото на духа и човешките богове.

Той повече не познава природата. Природата за западните хора е престанала да бъде живо тяло от символи, богове и ритуали - един сияен Космос , в който като "царство в царството" свободно се движи човекът; тя се е превърнала в мътна, съдбовна повърхност, чиито тайни профаническите науки се стараят да заобиколят с помощта на своите жалки закони и жалки хипотези.

Западът повече не познава мъдростта: той не познава благородното безмълвие на онези, които са преодолели самите себе си; не познава светлия покой на онези, "които виждат"; не познава гордата "слънчева" реалност на онези, в които са се възродили идеите на кръвта, живота и могъществото. Мястото на мъдростта е заела риториката на "философията" и "културата", светът на професорите, журналистите и спортистите - схемата, програмата и лозунга. Нейното място е заела сантименталната, религиозна и хуманистична помия и плеядата възбудени кресльовци, опиянено възхваляващи "ставането" и славословещи "практиката", понеже се боят от мълчанието и размисъла.

Западът повече не познава Държавата . Държавата като ценност, като Империя, като синтез на духовното и царското, като път към "свръхсвета", какъвто тя е била във всички велики култури на древността - от Китай до Египет, от Иран до Рим, до Свещената Римска Империя на Германските Нации - е потънала в еснафската убогост на едно общество от роби и търгаши.

Какво е войната  - войната по своя собствена воля като висша ценност (било в победата или в поражението), като свещен път за духовна реализация; защо достъпът в небесната обител на Один - Валхала - е открит за героите, паднали на бойното поле; защо в Исляма "свещената война" (джихадът) е синоним на "божествения път"; защо в арийска Индия воинът винаги се е уподобявал на аскет и защо през класическата античност той е символизирал mors triumphalis (победата чрез смъртта) - какво означава една такава война не знаят вече плашливите европейски "активисти". Те не познават повече воините, те познават само войниците , и е достатъчен един малък сблъсък, за да изпаднат те в ужас и да изригнат поток от хуманистична, пацифистка и сантиментална риторика.

Европа е загубила своята простота, тя е загубила центъра на своята дейност, загубила е своя живот. Демократическата болест и семитската отрова са проникнали до самите й корени - те са навсякъде: в правото, в науката, в мисленето. Водачи  - същества, издигнали се не посредством насилие, не от користолюбие, не като ловки потисници на робите, а по силата на неоспоримите си трансцендентни жизнени качества, - такива вече почти няма. Европа сега представлява една огромна шарлатанска пача, свиваща се и трепереща от страх, за която никой не смее да говори открито, с пари вместо кръв, машини и фабрики вместо плът и вестници вместо мозък - едно безформено тяло, трескаво мятащо се напосоки, задвижвано от влиянието на съмнителни и неизвестни сили, стриващи на прах всеки, който се осмели да им се противопостави или само се опита да се изплъзне от тяхното въздействие.

Всичко това са плодовете на прехвалената западна "цивилизация". Всичко това са прославяните резултати на суеверната вяра  в "прогреса", която противоречи на римската царска власт, на дорийска Елада и на всички останали форми на великата арийска традиция.

И все по-здраво се затяга примката около онези малцина, които все още са способни на великото отричане и великото възвисяване.

НОВИЯТ СИМВОЛ

Възможно ли е все още освобождението и обновлението в този сумрачен свят?

Притежава ли Европа сили, достатъчни за осъзнаването на своята задача и има ли тя воля за нейното решаване?

Не бива да си правим илюзии - действието е възможно само когато има осъзнаване . Трябвеа да си дадем сметка за заплашителната реалност на процеса на духовен разпад, коренящ се още в недрата на Предисторията, висша точка на който е именно онова, което съвременните хора прославят като своя висша културна ценност, и който е засегнал всички области на мисълта и действието.

Компромис не съществува. Приспособяването е невъзможно. Необходимо  ни  е  могъществото  на  едно  ново  Средновековие . Необходим ни е един коренен, дълбок преврат - един бунт на варварската  чистота както във вътрешното, така и във външното. Философия, "култура", всекидневна политика - нищо от това. Няма смисъл да се обръщаме от едната на другата страна в това смъртно легло. Трябва най-сетне да се пробудим и да се изправим на крака.

На места все още са останали хора, които си спомнят за древното благородство, които осъзнават цялата сериозност на непоносимата болест и разбират, че всички отделно взети области на културата са твърде тесни за реално проиводействие. Докато все още не е станало твърде късно трябва да призовем тези разпръснати хора към осъзнаване на основната линия - отвъд всякакви ограничения и частни интереси, сковаващи днес техните сили. Трябва да се осъществи едно неумолимо действие, изискващо разгръщането на всички техни най-чисти сили. То трябва да бъде всепобеждаващо, готово да унищожи мръсната черупка на риториката, сантиментализма, морализма  и религиозното лицемерие, покриваща и хуманизираща всичко на Запад. Този, който влиза в храма - бил той и варварин - е длъжен да прогони оттам всички осквернители, които в "цивилизованата" Европа са направили монопол от "духа",  доброто и злото, науката и божествеността и спекулират с това през целия си живот, докато в действителност те не познават  нищо друго освен материята  и онова, което са приписали на тази материя хорските страхове и суеверия.

На всичко това трябва да се каже - стига!  - и при това някои хора отново ще бъдат готови за този дълъг път, за дългия риск, дългото съзерцание и дългото мълчание; и при това отново ще завее вятърът на далечното - вятърът на древната  нордическа  традиция  - и спящите на Запада ще се събудят.

Анти-философия, анти-хуманизъм, анти-литература, анти-"религия" - това са предпоставките. Стига!  - трябва да се каже на естетизма и идеализма; стига!  - на душевната жажда, създала семитския бог за молитви и упования; стига!  - на "потребността", държаща бедните хора в оковите на обществото, за да може, като ги обвърже във взаимна зависимост, да им даде онова, което не достига за всекиго.

Над всичко това трябва да се извисим с чисти  сили . И тогава ще се появи задачата, многократно превъзхождаща "политиката" и социалните предразсъдъци, правеща незначителни всичките трагични пози на тъгата и външните емоции; една задача, поставена по такъв начин, че материалната сила, увличаща след себе си всички хора и вещи, да не може да има повече никакво влияние.

В тишината, в строгата дисциплина на самообладанието и самоопределението ние трябва с хладно настойчиво усърдие да създаден от единиците един елит, възраждащ слънчевата мъдрост : онова мъжество (virtus), за което не бива да се говори на глас, и което идва от дълбините на душата и съзнанието, което се доказва не в споровете и книгите, а в творческото действие.

Ние трябва отново да се събудим за обновеното, одухотворено, тръпчиво преживяване  на света, но не отвлечено и философско, а вибриращо в нашата кръв - за преживяването на света като могъщество , за преживяването на света като ритуал на жертвоприношение. Това преживяване на света ще създаде една здрава, жестока и активна форма, едно същество на чистата сила; това преживяване на света ще открие онова чувство на свобода и величие, онова космическо дихание , дори най-слабия полъх на което още не са и познали "мъртъвците" на Европа.

На мястото на профаническата, демократическа и материалистическа наука, относителна и условна, явяваща се роб на неразбрани закони и явления и глуха за дълбинната реалност на човека, ние трябва - в този елит - да възкресим свещената, вътрешна, тайна, творческа наука на духовната реализация и "самооблагородяването"; науката, която е способна да управлява невидимата сила, заповядваща на нашите същности и свързваща се с тайните корени на расите и нещата; и при това тя ще пресъздаде, но не като мит, а като най-позитивна реалност, човеците като същества, принадлежащи не на "живота", а на "повече от живота", способни на трансцендентно действие.

И тогава ще се появят вождовете , родът на вождовете. Невидимите вождове, които не приказват излишно и не се стремят да се показват пред обществото, но чиито действия не познават предгради - вождовете, можещи всичко. И тогава на Запад отново ще възникне център - в лишения от център Запад.

Дълбоко заблуждение е да се счита, че обновлението е възможно без възстановяването на йерархията , т.е. без установяването в низшите, свързани със земята и материята, с човека и човешкото, форми на висшия закон, висшето право и висшия порядък, които могат да бъдат оправдани само от живата реалност на вожда.

Дълбоко заблуждение е да се счита, че държавата може да бъде нещо друго, освен civitas diaboli ("дяволска организация"), ако тя не е възстановена като Империя;  но също така погрешно е да се желае установяването на Империята въз основата на научни, военни, промишлени, "идеални" или национални фактори. Империята - в традиционното разбиране - е нещо трансцендентно  и може да я осъществи само онзи, който притежава достатъчна сила за преодоляването на жалките животи на жалките хора, заедно с техните апетити и сантименталности, заедно с убогото им национално високомерие, с техните "ценности", "фобии" и идоли.

Това е било разбирано от хората на древността, почитали на чело на йерархията същества, чиято царска природа е била споена със сакралната  и временната власт на която е била пронизана от духовния авторитет на една "повече от човешка" природа - тайнствените носители на могъщите и страшни сили на "Победата" и "Щастието". Това е било разбирано от хората на древността, които във всяка война са преживявали "свещената война" - нещо универсално, тържествуващо, разрушаващо всичко и организиращо го отново - с чистотата и неизбежността, свойствени на всяко исконно велико могъщество.

Разбират ли това също и онези, които все още могат  и искат  да окажат съпротива? Разбират ли те, че няма друг дух, който да трябва да бъде пробуден - макар, може би, и в други форми и образи? Разбират ли те, че това е условието всяка тяхна "революция" да не остава една  незначителна случайност в рамките на една отделна нация, а да стане едно универсално  начало - първия лъч светлина в гъстата мъгла на "тъмните времена" - западната Кали-Юга, едно начало на истинското  възстановяване и единственото възможно оздравяване?

 

СЛЪНЧЕВАТА НОРДИЧЕСКА ТРАДИЦИЯ

 

Ние споменахме за древната нордическа традиция. Това не е мит - това е нашата  истина. Още през най-древните времена на Предисторията - там, където позитивистките суеверия предполагат маймуноподобни пещерни жители, е съществувала една единна и мощна пракултура, отражения от която се откриват във всичко велико, което е достигнало до нас от миналото - като един вечен, извънвремеви символ.

Иранците знаят за Айряна Вайджо - страната, намираща се в крайния Север, и виждат в нея първото творение на "Бога на Светлината" - мястото, откъдето е произлязъл техният род. Това е също и обителта на "Сиянието" - Хварена - онази мистична сила, свързана с арийската раса и особено с нейните божествени монарси; те виждат в нея - символично - онова "място", където за пръв път на Заратуштра е била разкрита неговата войнствена религия. В традицията на индийските арийци също така се говори за Швета-Двипа (1), където се намира обителта на Нараяна - на онзи, "Който е Светлина" и "Който е над Водите", т.е. над случайността на ставащото. В нея се говори за "уттаракура" (2) - северната прараса; под думата "северен"  там се разбира слънчевия път на боговете - "деваяна" - и в описанието на "уттара" преобладава идеята за всичко благородно, всичко възвишено, всичко, което може да бъде наречено "арийско" във висшия смисъл и което се отъждествява с идеята за Севера. По същия начин за предци на ахейско-дорийското племе се считат митическите северни хиперборейци - оттам е дошъл почитаният от това племе бог или слънчев херой Аполон - победителят на Питон. Оттам  Херакъл - съюзникът на олимпийските богове в тяхната борба с титаните, изтребителят на амазонките и стихийните същества, "Прекрасният Победител", за аватара на който са се считали по-късно множество гръцки и римски царе, е донесъл маслиновото дърво и оттогава с неговите клонки се увенчават всички победители (Пиндар). Тази северна тема е била отъждествявана в Елада с темата за Туле (3) - тайнствената северна страна, наричана понякога "Острова на Хероите", "Страната на Безсмъртните", в която управлява светлокосият Радамант, и "Слънчевия Остров" - Thule ultima a Sole nomen habens (4) - спомените за която дълго време били толкова живи, че в преданията се казва, че Констанций Хлор навлязъл със своите легиони в Британия не толкова заради воинската слава, колкото за това, в апотеоза на властта си да се приближи до мястото, което е "по-свято и по-близко до небето" от всяко друго. В нордическо-германските традиции често Асгард  - обителта на Асите и преобразените герои, е образ именно на тази северна страна, и нордическите крале, считащи се за полубогове и Аси  -  semideos id est ansis (5), - и техните народи, стремящи се към победата за сметка на своето мистично могъщество на "щастието", са виждали в тази божествена страна изворите на произхода на техните династии. За северен или северозападен се счита в галската традиция Авалон , откъдето води началото си родът на Туаха де Данан (6) - героичните покорители на предисторическата Ирландия, от които героят Огма точно съответствува на дорийския Херакъл, - Авалон , отъждествяван иначе с Тир-на-мБео - "Земята на Живите", царството на Боадог, "Победителя". И ацтеките също така разполагат своята прародина на север - в Ацтлан , наречен също така "Бялата Земя" или "Страната на Светлината", откъдето те някога излязли под предводителството на бога на войната Хуитсилопочтли. Толтеките също считат за изначално място на произхода на своя род Тлалокан, Толлан  или