|
Дискусия за есетата на Янко ЯневъДо : Общество Дуло Русчукъ България От: Тинко Ефтимовъ Канада Благодаря
за есетата. Мога да
кажа само две неща: 1) На автора някои нещо са му
много, много ясни. Есетата са написани с оригинална мисъл, със замах и съцатост. Поздрави! 2)
много неуместно считнам да се пише всичко това под хералдиката на нациститеи
текстове на немски. Излиза, че че докато се пише за българското самоличност,
всичко под символа на едназападноевропейска еклектика на национализъм,
техницизъм, и доста мрачен на моменти митологизъм. Причината
бих я коментирал ро-другояче, но накратко казано: моите скромни изследвания
(макар и непрофесионални) ми дават основание да мисля, че характерът на
древнобългарската цивилизация (или по-скоро на древната цивилизация, от която
произхождат българите и която се е асоциирала с митологичния прародител БУЛГ
или БОЛГ) е била много различна по характер от нацистката практика –
идеологическа и друга. Последната е по-скоро една не толкова интелигентна
съвременна имитация на прадревната цивилизация, чието име имаме честта да сме
съхранили. Без да се помпаме с излишна приповдигнатост, защото би изглеждало
гротескно на фона на днешното деморализирано и окаяно състояние, мисля че
нацистката практика и идеология е глуха линия на една много животворна
традиция, която уви по ред причини се е разпаднала и разсеяла във вековете,
макар да не е изчезнала напълно. До г-н
Тинко Ефтимов Канада От: Иванъ Митевъ Общество
Дуло Русчукъ България Уважаеми
г-н Ефтимов, един
наш приятел май се е поувлякъл като е подготвял материала, но мисля че
нацистката хералдика добре подхожда на есетата на Янко Янев. Нали и
комунистическите критици посочват Янев като апологет на “германския фашизъм”. Кой е
ЯнкоЯнев всъщност? Този
велик български философ е роден през 1900 г. в малкия български градец Пещера и
впоследствие зъвършва полукласическа гимназия в Пловдив. Още 19-годишен, той
тръгва да следва драматургия в Германия, но по-късно разбира, че неговото
призвание е философията и се записва да учи тази специалност. През 1923 г.
взема докторат по философия на тема:”Живот и Свръхчовек”. 1925 г. се завръща в
България и работи като библиотекар в Университетската библиотека-София. Първата
му книга на български е “Антихрист”, София, 1926. Пише две книги за
творчеството на Хегел, но най-интересната му книга на български език е
“Героичният човек”, София, 1934 г. , както той нарича Свръхчовека на Ницше.
Българските академични среди не допущат Янко Янев да събере ученици и
последователи в Софийския университет, затова пък германското правителство
оценява по достойнство неговите безспорни качества на културфилософ и го кани
да чете лекции по културна история на България в Берлинския университет
през1934 г. Загива при една англоамериканска бомбардировка на Дрезден през 1944
г. Янко
Янев пише множество книги на германски, най-известната от които е : ”Daemonie des Jahrhunderts” (“Демонията
на столетието”), която немската литературна критика поставя редом до “Митът на
20-ти век” на Алфред Розенберг. Ницшеанец по дух, Янко Янев никога не се е
занимавал с политика. Въпреки световната значимост на творчеството му, той е
изхвърлен от всякакви литературни енциклопедии и справочници в България след
09.09.1944 г. Въпросът
е: какво направихме ние българите за да отдадем заслужена почит и признание на
този велик Българин? Нима
имаме друг велик философ, освен него? Аз
истински ценя древнобългарското наследство, но то уви е спомен от една отдавна
отминала епоха, а ние тепърва полагаме усилия за новорождението на древната
Кимерийска цивилизация. Затова пък Великият Райх е една близка реалност и жива
сила, а неговите символи стряскат чифутите и ги изваждат от равновесие.
Свещената Арийска Свастика напомня на овластените помияри за електрическия
стол, където им е мястото – както се изказва знаменитият Рокуел. (http://kanatangra.wallst.ru/Rockwell.htm)
Затова днес в чифутските демокрации тези символи са забранени, а
древнобългарските все още не са, защото тепърва престои отново за бъдат
осветени с кръв на бойното поле. Нали както пише Енодий, старите българи са
били народ, “у когото е стоял на почит онзи, който е купувал достойнството си с кръвта на
враговете си”. Такава е мъдростта на дедите
ни: Доброто трябва да се защити с кръв! Доброто трябва да се полее с кръв! Какво
направихме ние българите през проиграния от нас ХХ-ти век, та до днес? Уплашихме ли с нещо чифутите, попълнихме ли поне
една СС-дивизия? И досега чуваме разни хвалебствия за “спасяването на българските
евреи” или пък възгласи на невежество по еврейския въпрос. Непрекъснато разни
казионни клакьори ни втълпяват, че сме били най-толерантния към малцинствата
народ.(а наистина ли сме такива!?) Народ, които e толерантен към
паразитите, няма право за просъществува на този свят! Познавам
много хора, главно народоизследователи, които твърдят: ние сме най-великите,
ние сме наследници на най-великата цивилизация, от нас е тръгнало всичко и
прочее... Е, и? Какво от това? Защо тогава живеем като говеда? (тук, в България
де!?...) С подобни егоцентрични
философии до никъде няма да стигнем. За да се преборим за истинско достойно
съществуване, необходимо е непрекъснато да вдигаме критериите си за национална
идеология, в съизмеримост със световните исторически сили, да бъдем на световно
равнище! Истинският смисъл на живота е самопреодоляването, по ницшеански
казано. Днес преживяваме едно невиждано свиване на жизненото пространство на Бялата раса – във физическото и духовното измерение. Това задължава нас, арийците, да загърбим тесния национализъм, за се обединим в едно, и да се преборим за просъществуването на Расата! РАСАТА ЗОВЕ ЗА БУНТ! Съ почитание и пожелания за успешна българополезна дейность оставамъ Вашъ: Ив. Митевъ Русчукъ, 27.11.2002 г. |
