Здравейте, г-н Митев,

 

Направо съжалявам, че съм много зает тия дни и не мога с подробности да отговоря на всички поставени проблеми. Във всеки случай може да излезе много интересна дискусия.

 

Вие отваряте много теми и ще се опитам да коментирам едно по едно, иначе ще загубим нишката и ще стане бърборилня.

Ще карам по следните теми: раса, после евентуално казуса Хитлер, после за българските работи.

 

РАСА

 

Ето няколко принципни въпроса:

Защо има различни раси?

Защо расите колкото и да са различни са генетично съвместими?

Защо пълното расово смесване е вредно?

            Ценност ли е расата сама по себе си?

Колко чиста следва да е дадена раса?

 

Защо има различни раси?

 

Бях споменал преди, че различните раси, етноси и т.н. запълват различни еволюционни ниши. Това е отклик на приспособяване на дадена популация към дадена среда. Колкото по-добре се приспособи популацията към средата толкова по-добри шансове има да просъществува. В крайна сметка ако има нещо вечно измежду живите организми, то това е половата клетка, ДНК-то. Собствено казано, ако се поразмисли човек се оказва, че една популация не е нищо друго освен кооперативно взаимодействие за запазване на даден тип гени. И тия гени трябва да имат нещо много консервативно (като хромозомния фактор), но и да имат някаква променлива част за да са адаптируеми. Средата винаги се мени, къде по-бавно, къде по-бързо. Популацията, било чрез расови, било чрез културно-етнични специфики (ценностна система и поведенчески навици например) обезпечава своята идентичност за да запази гена и да го приспособи към новите условия.

Запълването на еволюционни ниши в същност намалява конкуренцията, защото дадена популация започва да използва ресурс, който друга популация не ползва. Ако и двете популации използваха еднакъв ресурс, то конкуренцията между тях щеше да е толкова голяма, че трябва да са в перманентна война за да си обезпечат контрол над ресурса (войните в крайна сметка са за това). Проблемът е, че агресивното поведение е рисково! То е с риск за загуба и от двете страни. Кооперативното поведение (симбиоза) е поведение, където има разделение на труда и там риска е минимизиран! Това са модели на поведение, проиграни в природата (или от Твореца) и при животните, и при хората, та дори при неживата природа (конкуренция има и при процесите на генерация в един лазер, например).

Значи: Всяка раса, си има някакъв смисъл и е ценна сама за себе си! Оформянето на расови, етнически, културни и други различия е полезно! Това намалява конкуренцията между популациите и оползотворява по-ефективно природния ресурс! А това последното е много важно нещо и е съвсем в духа на фундаменталния принцип на термодинамиката: при всевъзможните процеси естествения ход на нещата е от концентрирана (достъпна) енергия, към недостъпна (разпиляна) – т.е. Втория Закон. Защо обаче природата (или Творецът) е заложил този закон? Защото в обратния случай е възможен процес, който да абсорбира цялата енергия в една точка в даден момент. Т.е. това не би дало шанс на никого. Би лишил всички от ресурс и това би било край на всичко. Това, което Творецът е постановил е: колкото и да се мъчи някой (процес, човек, популация, правителство и т.н.) да обсеби цялата достъпна енергия (ресурс) то това е принципно невъзможно. Т.е. Творецът (Природата) е заложил някаква изначална справедливост в този свят. В този смисъл расите са се специализирали да използват различни типове ресурси.

Сега това добро ли е или лошо? Добро е по много причини. Без да коментирам всички ще премина към втория проблем.

 

Защо расите колкото и да са различни са генетично съвместими?

 

Т.е. защо Творецът не е направил така, че хромозомния набор на различните раси да е различен и по тоя начин ако се кръстосат полово представители на различни раси мелезите да са безплодни (както е при кръстоските между коне и магарета, или между канарчета и скатийки, или канарчета и щиглеци?

Причината по принцип е същата, както и причината, поради която Творецът е изобретил половото размножение и то се е оказало по-удачно за ред приложения от безполовото делене.

Сега какво е главното предимство на половото размножаване? Ето какво. Ако имаме една клетка, която се размножава чрез просто делене, то тя се оказва много чувствителна към случайни генетични дефекти. Всеки случаен дефект моментално се размножава. Ако този дефект е фатален за индивида (примерно намалено съпротивление към дадена болест) то цялата популация с много голяма вероятност си загива без никакви проблеми. Разбира се, ако генетичната флуктуация е благоприятна – всички бъдещи клетки печелят. Проблемът е в това, обаче, че вредните мутации са много, много повече от полезните. Следователно Природата (или Творецът) е взел стратегическо решение. Размножаването следва да е такова, че потомството се получава след смесване на генетичен материал от различни индивиди. По тоя начин ако при единия има вредни дефекти, потомството ще ги унаследи евентуално 50%, а не на 100%. Т.е. адаптивността на системата се подобрява. Системата в случая е популацията! Не случайно половото размножаване е характерно за по-висшите организми. Те са по-сложни, по-голям ресурс от енергия и материя се разходва за отглеждане на един индивид и следователно много скъпо излиза да се рискува цялата популация да загине поради безкрайна репликация на един дефект.

Както указах по-горе расите се формират различни като адаптация към различни условия. Следователно те затвърждават в някаква степен различни полезни изменения, които повишават шансовете за просъществуване при специфични различни външни условия.

Ето защо различните раси са генетично съвместими. Това дава възможност чрез расово смесване да се получи евентуално потомство, което в крайна сметка да е по-адаптирано към по-сложни външни неблагоприятни условия.

Поддържането на различни раси (и съответните култури) следователно има смисъл на генериране и запазване на фонд от биологично разнообразие, с цел по-добра адаптивност, а генетичната съвместимост дава възможност тоя фонд да се използва за човешкия род като цяло.

Ето пример. Когато европейците отиват в Новия Свят те пренасят редица болести,  към които индианците са нямали имунитет. Резултатът е бил ужасен за индианците. Разбира се европейците донасят не по-малко ужасни болести в Европа като сифилиса. Защо индианците не са били с имунитет към европейските болести? Ами защото няколко века по-рано в Европа върлува чумата, която прави невероятни поразии, но оживелите са придобили имунитет. Подобни чуми не е имало сред индианците и те са били с лоша съпротивителна сила за тоя вид болести. При тях са минали други болести, и те са станали по-резистивни спрямо сифилиса. Разбира се смесване между индианци и бели няма да доведе масово до подобряване на резистивността и спрямо сифилис, и спрямо европейки болести, но при някаква част от мелезите сигурно би било така. Сега в Африка бушува спина и ще измори маса народ, но след това много вероятно африканците там да си изработя по-голям имунитет.

 

Защо пълното расово смесване е вредно?

 

Разбира се, аргументирайки се за ползата от расите и расовото смесване, привържениците на расовата чистота настръхват може би, а ултралибералите и космополитите дето пропагандират едва ли не всеобщо расово омесване (новата мода на холивудските филми е да пропагандират именно подобни тенденции) биха се приготвили да ръкопляскат.

Ето какво казва Вторият Закон. Две тела с различни температури, приведени в термодинамичен контакт и оставени сами на себе си достигат трета междинна температура. Този процес е необратим. Всъщност всеки знае, че е невъзможно спонтанно като разчупим парче хляб на две едното да се охлади, а другото да се затопли до препичане. Но ако намажем препечена гореща филийка със студено масло, то филийката ще стопи маслото и ще поизстине.

Следователно ако се проведе по една или друга причина масово расово смешение на всички раси човечеството може би ще извлече някакви ползи, но за не повече от едно поколение. Като се сменят външните условия изведнъж ще се окаже, че целият генофонд на полезни генетични разлики, които Творецът е трупал за всеобщо благо в продължение на милиони години е било профукано за едно мизерно поколение в името на много прогресивния космополитен  модел и идеалът му на пълно расово обезличаване.

Това е абсолютно същото като да вземем днес и в името на все по-пълното задоволяване на хедонистичните нужни на човека профукаме за едно поколение всичките енергетични резерви плюс минерални ресурси, за да имат всички хора по света лека кола, компакт-диск, видеокамера с която да снимат каквото им падне, да ядат до преяждане каквото им дойде на ума по всяко време на годината и т.н.

Ясно е, че следващото поколение би било обречено на жалка смърт.

Значи в обикновените термодинамични машини за да има цикличен процес, който да върши работа следва да има един топъл и един студен резервоар с различни температури Т1 (висока за нагревателя) и Т2 (ниска за охладителя). К.П.Д. = 1 – Т2/Т1.  Ако двете температури са еднакви Т1 = Т2 то, К.П.Д. на системата е 0. Както и да я гледаме, както и да я миришем нулата е кръгла.

За илюстрация нещо подобно имаме и при гените. Да речем, че дадена раса е по-приспособена от друга спрямо някакъв външен фактор и тази приспособеност е генетично запомнена. Т.е. едната раса има приспособеност П1, а другата има П2. Ясно е, че докато има разлика то едно смесване ще върши някаква полезна работа по повишаване на адаптивността на едно смесено поколение. Тези индивиди, които са потомство с някаква вероятност ще са по-приспособени към този вреден външен фактор. Т.е. това дава шанс на някои от мелезите в популацията при определени ситуации. В последствие отбора отделя полезните от вредните комбинации.

Ще кажете, ама дали не можем да сметнем и тук едно К.П.Д. като 1- П2/П1 например. Проблемът е, че при тия генетични смесвания няма как да се направи периодичен двигател с цикли. Механизмът като че ли е, да се пази резерв от расови разлики, и само от време на време да има ограничени смесвания между расите, колкото да се обогати генофонда на една раса с придобивките на другата.

Следва да отбележа, че в обобщен смисъл приспособеността (П) на дадена популация е аналог на температурата Т при термодинамични системи. Ето защо. Термодинамичната температура е параметър, който е пропорционален на средната кинетична енергия на една частица. Тая енергия се мени с времето поради хаотични взаимодействия с други частици, но ако средната енергия на частиците не се мени, то тогава системата е при постоянна температура. Сумата от кинетичните енергии на частиците се нарича вътрешна енергия на системата. Точно тая вътрешна енергия е пропорционална на броя на частиците, на една константа (на Болцман) и на абсолютната температура Т, която се използва за смятане КПД-то на идеален цикъл на Карно. (Да отбележа, че температура може да се въведе и дефинира единствено ако има хаотичен обмен на енергия между частиците на системата). При тоя идеален цикъл се предполага, че топлинните резервоари с температури Т1 и Т2 са неизчерпаеми. Т.е. количеството топлина, което те съдържат е много по-голямо от това, което двигателят изземва от тях за да върти циклите. Значи какво означава ‘голяма температура’? Това означава голяма средна кинетична енергия на частицата, т.е възможността й да се движи, да върши работа. За да се повиши средната кинетична енергия на дадена частица е необходимо някой да й я дава отвън. Ако има такъв неизчерпаем подгревател, то температурата на тая система, която ще използваме за нагревател ще расте и в нея ще се запасява все повече енергия, която после може да се използва за полезна работа. Кой е тоя (сравнително) неизчерпаем нагревател, ще видим по-късно.

Сега защо Приспособеността (П) на популацията  е аналог на температурата Т на една термодинамична система? Първо да обърнем внимание, че говорим за популация (т.е. система от индивиди). На генетично ниво всеки индивид си има своя индивидуална приспособеност (П), по даден параметър (издържливост спрямо един или друг външен фактор). Това е нещо като индивидуалната кинетична енергия на една механична частица. Усреднено по цялата популация (т.е. по ансамбъл) се получава някаква средна приспособеност на популация П. При животните тази приспособеност е свързана с т.н. еволюционно стабилна стратегия. Популации, които не си променят стратегиите са спрели да се развиват. Те са в равновесие с околната среда (жива и нежива), към която са се адаптирали.

Значи дадени популации, които са приспособени към определени условия имат средно по-висок П от други популации спрямо специфичен фактор, към който пък те не са приспособени. Напомням, че по-голяма приспособеност означава по-голяма възможност да се запази популацията или индивида в бъдещето. Тя е нещо като кинетичната енергия. Ако П=0, то индивида си загива. Чрез естествения отбор, П на една популация спрямо даден фактор нараства. Т.е. акумулира се по-голяма жизненост. Нещо като по-голяма вътрешна жизнена вътрешна енергия (условно казано) на популацията. Естествено, че тази Вътрешна жизнена ‘енергия’ е пропорционална на броя на индивидите в популацията и на средната приспособеност на индивида. Т.е. приспособеността е аналог на температурата. Но да напомним, че за да нарастне П, подобно на случая с термодинамичната температура е необходима енергия, ресурс за да се поддържа популацията. Откъде идва тоя ресурс? – Отвън. Популацията го черпи от средата и го натрупва като приспособеност. Да отбележа и нещо много важно. Подобно на термодинамичната система, в популацията следва да има хаотичен обмен на гени между индивидите в смисъл не на масов промискуитет, а в смисъл, че отнапред не се знае кой  мъж с коя жена ще има деца, нито какъв ще им е пола, нито какви генни комбинации ще се получат. Популацията за това е популация, защото тя е като относително затворена термодинамиччна система. Случайните взаимодействия за хаотизиране на генните придобивки са в рамките на системата (популацията). Само след хаотизиране на генните комбинации може да се говори за приспособеност П на дадена популация. Това е равновесен параметър, подобно на термодинамичната темтература Т и характеризира системата (популацията) като цяло.

Значи, колкото по-голяма е популацията (като бройка) с дадена приспособеност П (спрямо даден фактор) толкова по-мощен резервоар на жизненост представлява тя спрямо тоя даден външен фактор. В този смисъл е важно броят на популацията да не намалява. Или поне относителният й дял спрямо останалите да не намалява. Оттук и условието за неотрицателен демографски показател.

В крайна сметка в различните раси са акумулирани различни приспособености по различни показатели т.е. спрямо различни външни условия (физически, екологични и социално-икономически) на средата. Те са нещо като термодинамичните резервоари.

Как Природата (или Твореца) е регулирал въпроса са предпазването от масова кръстоска между расите? Това е много важно, защото ако тя се случи, както видяхме моментално се изравняват разликите и следващото потомство няма ресурс на разлики (все едно за една термодинамична машина награвателя и охладителя да са с еднакви температури – КПД = нула). Видяхме, че същия тоя Творец, запазвайки един и същ хромозомен набор при всички човешки раси е дал принципна възможност за смесване във всеки момент и навсякъде.

Как обаче е предотвратил тенденцията от масово смесване? Защото реално погледнато красавици от хубави по-хубави има във всяка раса, същото се отнася и до мъжете.

Тоя въпрос е уреден вероятно по няколко начина. Но най-известният е не биологичен, а социален – чрез културата, етноса и т.н. Именно социалните традиции са тия, които задават такива механизми щото да се обезокуражава масово спонтанно междурасово смесване. Всеки етнос си изработва специфично социално поведение, фолклор, традиции, които го поддържат като етнос със своя специфика.

При животните най-важното нещо при чифтосване е брачния ритуал, опознаване на партньора по външни белези (оттук и различни оперения, звуци, и т.н.). При хората тази функция е повече в социалната сфера, а не е чрез импринтинг и унаследени поведенчески реакции. Един политически некоректен пример. Циганите са си изработили такова социално поведение, че никой не иска да се меси с тях. По тоя начин те си запазват расовата и етническа чистота. И за забележи, че популацията им расте. Те следователно са поддържали еволюционно стабилна стратегия и за това е практически невъзможно или много трудно да им се променят социалните (или асоциалните) навици.

Езика, традициите, фолклора,  митологиите и религията задават нещо като социален ген, който характеризира дадена популация на дадено ниво. Именно на това ниво се изработват и негативни културни нагласи към масово и незабавно междурасово смесване. Или към смесване с представители на друга религия или група. В нашия фолклор подобни негативни нагласи фигурират и са останали от времето на космополитната турска империя. Няма да се учудя, ако по времето на задаващия се нов космополитен световен ред обявят подобни фолклорни песни за расистки и вземат да ги цензурират и повече да не ги и чуем за да не се дразни обновения слух на новите другари от новите политбюра на новата политическа коректност.

Интересното е, че дори и в САЩ и Канада, където пропагандата за расова толерантност (което не  е много лошо нещо) и расово омесване, (което не е пък голямо добро) в крайна сметка ефекта не е бог знае колко голям.  Особено в САЩ има маса големи градове  в които въпреки масовата пропаганда и расово обезчувствяване се самоподдържа в не малка степен расова сегрегация поради различни стилове на живот на различни раси.

 

Ценност ли е расата сама по себе си?

 

            Вие казвате, че расата е ценност сама по себе си. Според мен зависи от коя гледна точка. Природата (или Творецът) едва ли си е поставил за задача да създаде някаква идеална бяла, черна, жълта или каквато и да било раса. Това са културни условности. В природата на живото е да се приспособява спрямо околната среда (т.е. П-тата му спрямо всякакви фактори да растат) за сметка на консумиран ресурс (енергия и минерали) от средата. Т.е. това, което се максимизира не е естетическата страна на това, което възприемаме като раса, а се максимизира параметъра приспособеност. Расата е просто начин за повишаване на тая жизнена приспособеност спрямо дадени условия. Т.е. от природна гледна точка расата е средство, не цел само по себе си.

            По-горе обясних, че расата сама по себе си е ценност, но разбира се дотолкова доколкото запазва параметъра приспособеност, а не за друго.

            Но за едно общество освен биологичната приспособеност има и друга не по-малко важна – социална да я наречен приспособеност. Ето защо расата сама по себе си не е гаранция за социален просперитет.

 

Колко чиста следва да е дадена раса?

 

От горното се вижда, че запазването на човешкия вид е директно свързан със запазването на расите, и развитието им, поддържането им, защото само по този начин се поддържа генофонд от разлики, без които човешкият  род нищо хубаво не го чака.

Вижда се също, че тия разлики не са ценни сами по себе си, защото ако бяха ценни хромозомният набор щеше да е различен за различните раси и те щяха да се обособят като различни видове.

Значи трябва да се поддържа расова приспособеност, но това едва ли е еднозначно с расова чистота. Моето впечатление е, че расовата чистота е трудно дефинируемо понятие, но не съм специалист по въпроса. Все пак не съм много очарован от тия дето все за русите и синеоки чисти арийци говорят. Какво да правим другите арийци дето не сме съвсем руси и очите ни са кафеникави?

Въпроси:

Как се регулира степента на полезно смесване и съответната степен на вредно смесване.

Друг въпрос – кой да регулира процеса?

 

Когато се говори за поддържане на расова чистота, евгеника и т.н. винаги възниква въпроса? С каква цел? За да запазим цвят, някакви заложби ли или какво?

Да вземем българите например. За последните 200 години генетично като раса ние не сме се променили, защото не е имало масово смесване с други раси. Но за тоя период сме имали поне три случая на масово маргинализиране на населението, което ни докара до настоящия нерадостен хал. Т.е. от това, че сме поддържали все същия расов състав нищо кой знае какво по-хубаво не се е случило. Но това не означава, че фаловете ни се дължат на расов проблем.

От друга страна да се говори за провеждане на евгеника или поддържане на расова чистота сама по себе си, заради чистотата само, е все едно да се твърди, че ние знаем със сигурност, че Творецът (Природата) цели именно това. Но както обясних по-горе – полезното е повишаването на приспособеността, не поддържането на расата заради самата раса. Т.е. по естетически някакви критерии.

Проблемът се усложнява и от това, че ние отнапред не знаем какви ще са бъдещите условия на обитаваната среда, та да се подготвяме отрано с подходяща селекция на определени качества. И точно поради това, Творецът играе на широк фронт – проиграва всякакви възможности и поддържа разнообразие.

Именно разнообразието дава възможност да съществуват разлики (подобно на температурните) които да се използват за да се задвижи нещо, някакъв процес, да се свърши работа, поддържа живот и т.н.

 

Т.е. расовите разлики са нещо аналогично на половите разлики.

Последните трябва да съществуват, за да има ефективна симбиоза между мъжа и жената, което води до това, че те действат като свързани цикли на Карно и в резултат системата е по-ефективна и по приспособена. Прекият резултат е даване на по-многобройно и по-жизнено потомство. Там където разликите между мъжа и жената се намаляват (в средно за системата) ефективността на симбиозата намалява. Вместо симбиоза се пръква конкуренция между половете, водеща до разпад на семейството, отрицателни демографски показатели, дегенерация на обществото (безплодно женско мъжкаранство и хилава мъжка женственост), обща дегенерация, масови социални проблеми, наркомания, детски хулиганизъм и т.н. За да се поддържа ред в такова общество трябва още по-голям разход на природен и човешки ресурс и т.н. по порочния кръг докато един ден всичко се срути под  действието на външни сили и поради вътрешна неспособност на системата да се противопостави.

Относно смесването на различни раси в дадено общество, не мисля че проблемите идват от самия факт на смесване на различни гени. По-скоро от това, че различните популации са много различни по поведение, социална култура и ако се окажат с несъвместими социални характеристики, системата трябва да харчи повече средства за да поддържа порядъка, отколкото получава като полезен резултат от смесването на различните раси.

Ако критерият за чиста раса е да не се меси с други раси, то това проведено до край е дори вредно, особено ако популацията е малобройна. Не случайно изолираната популация на ескимосите е много чувствителна към освежаване на гените. В тяхната култура това, че един чужденец ще преспи с домакинята е дар Божи. Това естествено внася от генетичното разнообразие на други популации.

Въпросът може да се дискутира надълго и нашироко, разбира се, но нещата с т.н. чиста раса не са ясно и точно дефинирани. Във всеки случай гоненето на чиста раса, посредством генетичното й изолиране от други е същото като да се омесят всички раси едновременно.

 

Аз определено считам, че търсенето на обяснение за социални проблеми само с един фактор е гаранция за фатални грешки. Дали този фактор ще е расов, класов или друг – няма значение.

 

И последно:

 

Кой е външният източник на енергия, която се запасява чрез химични и други реакции по един или друг начин, и която запасена енергия после се използва я за термодинамични машини, или при живите популации за развитие и натрупване на приспособеност?

В крайна сметка това е Слънцето за нашите условия.

То е работило няколко милиарда години за да се натрупат част от енергетичните ресурси, които днес с лека ръка пилеем в името на ненаситното консуматорско общество. Освен Слънцето преди него други звезди (слънца) са изгенерирали цялата менделеева таблица  от елементи, които също пропиляваме за какви ли не дреболии, сякаш световните ресурси са неизчерпаеми.

 

Това нещо директно е свързано с да ги наречем соларните цивилизации от миналото.

Те са били наясно по един или друг начин, в една или друга степен, че това, което тук го имаме като ресурс е натрупана в миналото слънчева енергия, и ежедневната доза, която ни поддържа е пак слънчева. И са били наясно, че има лимит за всеки мерак.

Все пак да отбележа, че може би една от основните принципни характеристики на тия цивилизации е било това, че при тях се е считало, че социалния живот е подчинен на слънчевия (божествения). Дори и царете са подчинени на законите на звездите, на календара.

Ясно разграничение между мъжки и женски функции и т.н. в противовес на съвременната модерна уравниловка

Но това вече е отделна тема.

Другия тип цивилизации като модерната, или като римската империя са считали, че календарът е подчинен на светската и земна власт. Т.е. космоса е подчинен на Империята. За това всеки по-заслужил император е искал да се сложи по един ден повече в месеца, който е носил негово име (м. юли, август)  и са вземали от месец февруари, който е месец на мъртвите и нямало кой да се застъпи за него.

И при днешната цивилизация се счита, че човека е над природата и може да я изнасилва как му дойде на сгода.

Това е и силата, и слабостта на съвременната цивилизация.

 

 

Здравейте драги г-н Ефтимов,

 

благодаря Ви за отзивчивия отговор. Мисля, че в тази дискусия изяснихме в общи линии нашите възгледи за естеството на расите. Но нека да представим още някои заключителни доводи. Забелязвам, че и Вие от гледната точка на физик изказвате някои знаменателни прозрения за обособяването и съдбите на човешките раси. Все пак не мога да се съглася, че природата на расите изцяло може да бъде изяснена посредством физическите закони. Във философията този подход се нарича вулгарен материализъм – ще рече опростено обяснение на процесите и явленията. Но идеалните представи съществуват само в човешкото въображение, а в Природата нещата винаги са по-сложни, отколкото можем да си ги представим. Това трябва да имаме предвид всякога, когато се впускаме в необятните дебри на познанието. Природата е един неограничен извор на мъдрост и ние сме длъжни във всичко да съблюдаваме природните закони – от непосредственото наблюдение над Природата, не от опростените им математически интерпретации. Това особено важи за биологията. Естеството и значението на расата не може да се формулира с помощта на физически теории, защото расата е качество, а във физиката, и в частност в термодинамиката имат смисъл само количествените величини и показатели. Например тялото А отдава топлина на друго тяло Б, както е във вашия пример. Тези две тела са съпоставими като физически обекти. Но не може по същия начин расата А да се съпоставя с расата В. Всяка раса съдържа програма за определен тип човешко битие. Разбирате ли? Биологически програмираното структуриране на материята е по-висша категория, която не може да се обясни с елементарните физико-химични взаимодействия между молекулите.

 

Напълно правилно Вие възразявате срещу крайно опростената представа, че арийците били единствено руси и синеоки хора. Както казах по-горе, в природата нещата са винаги по-сложни, отколкото са в човешките представи. Арийската раса има своята хоризонтална структура; тя се поделя на множество подраси и расови типове. Още в древността различните арийски народи са имали характерни физически типове, по които са се различавали едни от други, което е отразено от античните историци. Според писанието на Страбон, иберите в Испания са се отличавали по расов облик от галите (европейските келти). В сравнение с последните, германите пък са били по-едри и светлокоси, а британците (британските келти) – по-високи, но по-тъмнокоси. От своя страна, всяко племе в рамките на дадена народност също има характерен расов облик, по който се различава от другите племена. Специфични расови различия помежду си са имали например германските племена, според подробните описания на Тацит в неговото съчинение “Германия”. Не може всички различия в расовия облик на арийските народи и племена да се обясняват с расови смешения. Това основно е проява на вътрешното многообразие на Арийската раса. Този въпрос най-добре го изяснявам в моята книга “Расовият облик на българите”.

“Понятието за Арийската раса има и своето биологическо основание. Ако се зачетем в изопачените тълкувания на националсоциалистическата идеология в булевардната литература, ще се натъкнем на баснята, че арийците били високи, русокоси и синеоки – демек, ние българите не сме били арийци. Това всъщност са характерните белези на Нордическата раса, и то не на всичките и представители (има и нордически типове с червенокестеняви коси). Наистина, голяма част от елита на Националсоциалистическа Германия споделяше пангерманистката доктрина, която отъждествяваше Арийската раса с Нордическата, основната раса на германите. Впоследствие, тази доктрина попречи за сплотяването на европейските народи срещу общите им врагове, и допринесе за окупацията на Германия и цяла Европа от силите на Антантата. И днес някои представители на Арийското движение развиват схващането, че Нордическата раса била чистата арийска раса, а всички други европеидни раси са се получили от смешението и с неарийски раси.

Ние не можем да приемем този универсалистки възглед – не че сме някакви комплексирани помияри, а по простата причина, че в природата има многообразие и качеството не може да се търси в една единствена форма. Смешно е също така качеството на расата да се свързва само с цвета на очите и косите, което се определят от групи по няколко гена. Критерият за качеството на Арийската раса е структурата на мозъка, развитието на челния и теменния дял, където протича висшата нервна дейност. Именно тази структура определя изявата на нашата духовно-творческа същност, която ни извисява над другите раси. И тъй като растежът на мозъка определя формата на черепната кутия, то в крайна сметка формата на черепа се явява основен критерий за чистотата на Арийската раса. Основният показател за формата на черепа е неговата дължина. Тя не се представя като абсолютна стойност, а в отношението на черепната дължина към черепната ширина; относителната мярка за черепна дължина се нарича черепен индекс.

По дължината на черепа расите се определят като дългоглави, средноглави и късоглави.  За ариеца е характерна издължена, до средноиздължена форма на черепа. По този качествен признак, не по измислените северни и южни клонове, можем успешно да класифицираме Арийската раса. Тя се явява в три основни разновидности (подраси): Протонордическа, Нордическа и Протосредиземноморска.”

 

Невъзможно е всички арийски народи изведнъж и напълно да се смесят с другите раси, дори и в условията на засилващото се разложение на умиращата Западна цивилизация. Във всички случаи ще останат чисти арийци, които ще продължат Расата. Така е било винаги в човешката история. След като завоеванието на индоевропейците достига крайния си предел през средата на II хил. пр. Хр., движенията им не са прекъснали и през следващите епохи. Едни народи са завладявали богатите земи на юг, въздигали са империи и култури, но също така са се смесвали с покорените раси и впоследствие техните империи са преживявали упадък и разруха, и са се сривали под ударите на други, жизнени народи, нахлуващи от север. Силата на Арийската раса е в Севера – там природата е сурова, но здравословна. Тя прочиства Расата от слабите и дегенератите. Там паразитите не могат да виреят.

 

Разбирам защо не намирате основание в Расата и не я схващате като върховна ценност. Вие сте повлиян от егалитарния мироглед, утвърден от християнския монотеизъм. Затова поставяте центъра на Мирозданието не в Себе си, в своята Раса, а т.нар.  “Творец” или “Бог” (в единствено лице). Все едно този вездесъщ световен разум ни е създал с някаква цел, и в него трябва да търсим отговора на всички въпроси, касаещи нашето съществуване и расова определеност.

Там е работата обаче, че това робско отношение към бога (боговете) е свойствено за неарийските религиозни култове и учения – египетски, шумерски, семитски. Към последните спадат юдаизмът, юдеохристиянството и исляма. Според неарийския мироглед, човекът е “раб божи”. Той е създаден от бога (боговете), за да му служи и всяка съпротива срещу неговата воля е немислима. Ако човек се изправи срещу божията воля, той бива жестоко наказван. За съжаление повечето от нас така са свикнали с този робски морал, утвърден от юдеохристиянството, че изобщо не могат да осъзнаят, че са в плен на една чужда и враждебна на нашата раса религия.

 Съгласно нашия Арийски мироглед, ние възприемаме Боговете като близки и сродни нам същества – те са и нашите Праотци. В арийските митологии има немалко примери, когато хероите се борят с боговете и дори понякога ги надвиват.

 “Изграждането на пантеона на индоевропейските богове отразява трифункционалния строеж на човешкото общество, с което се показва извънредната хармония между Божия свят и този на човека. Единият е свързан с другия роднински, така че човекът никога не може да бъде схванат като вторичен продукт, обвит в абсолютните представи на зависимостта. Нещо, което е характерно за всички религиозни форми, почиващи върху могъществото на едно тоталитарно божество.” (Пиер Кребс)

Съгласно Арийския мироглед, Бог и Раса са една единна същност. В преданието на древните германи – Еддата, тези две категории са наречени с едно общо понятие – РАТА, което е близко до нашенската дума РОД. Същата взаимовръзка намираме и в руските предания, където с името РОД нарича Богът-Родоначалник, Арийскиат Праотец; съответно РУДРА във ведическия пантеон.

 

Но въпросът за себеопознаването не се свежда само до религиозните възгледи. Прекаленото теоретизиране, присъщо за академичната наука, не помага за подобряването на живота – напротив, затормозява го, възпрепятствува търсенето на спасителни пътища, и направо води до задънена улица. За какво е човек да си пълни главата с разни теории, които разколебават волята му за осъществяването на Рода и подриват съзнанието му за запазването на расовата чистота? Заради гибелните увлечения по разни самоубийствени просветителски и хуманистични идеали, Белият човек, който преди е владеел цялата Земя от полюс до полюс, сега е допуснал да го управлява една каста от дегенерати. За какво е тази наука, ако не способствува за осъществяването на Бялата раса?

Има неща, които не подлежат на обсъждане, и е безсмислено да си задаваме въпроси от рода на: това защо е така, или защо това не е така? ... Просто трябва да ги приемаме като безусловни дадености и истински стойности на нашето съществуване. Нека живеем според божествената предопределеност на нашата Арийска Раса и така да постигнем съизмеримост с Безсмъртните Арийски Богове.  Нали човек и добре да живее, умира и друг се ражда, а Расата е вечна и единствено борбата за осъществяването й осмисля живота ни в Този свят.

“Известни са немалко културни народи, създатели на високоразвити цивилизации, които въпреки високите си познания ся се отклонявали от природните закони, и са преживявали разруха и упадък. От своя страна те са били покорявани от други народи, които не са били кой-знае колко просветени, но са знаели най-важното в живота, потребно в борбата за господство – своето Отечество, своите Богове, Праотци и Херои, своя Род, Език и Закон. Те са били силни и издържливи, защото са живели просто и без излишен разкош в суровите гори и планини, постоянно закалявани от природните стихии. С една дума - ВАРВАРИТЕ. Достоверната идеология не зависи от обема и равнището на знанията – тя е тази, която способствува за пълноценното биологическо осъществяване на расата.”

(Жречеството – достоверният ноционален елит)

www.kanatangra.wallst.ru/zhrechestvo.htm

 

Не бива ние, учените хора, ни най-малко да се изкушаваме от идеите за смешение на расите, под предлог например, че всички раси имат еднакъв хромозомен набор – като едни заблудени адамовци, повтарящи съдбовната грешка на предшественика си. Нека да пазим своята Раса чиста и свята, такава, каквато сме я наследили от безсмъртните Богове. Защото:

 

Расовата чистота е първият и основен закон на Природата.

 

Така гласи Първият закон, прозрян от нашия мъдрец Кавханът Болг.

 

 

Слава на Безсмъртните Арийски Богове!

     

    С почитание: 

    Иван Митев

    Русчукъ, 21.11.2002 г.

    За контакти:

      rassate432@yahoo.co.uk